Джеймс Купър - Лоцманът

— Освободете го! — заповяда Бъроуклиф.

Грифит застана между двете враждуващи страни и заговори така, че да го чуват и едните и другите:

— Искам да сляза в мазето и да проверя какви са загубите и сегашният състав на отряда на капитан Менюъл. Ако загубите са толкова големи, колкото предполагам, аз сам ще го посъветвам да се предаде при обичайните условия, приети у цивилизованите народи.

— Вървете! — каза Бъроуклиф. Или не, почакайте! Вашият другар не е ли мелез … пардон, земноводен … Тю, дявол да го вземе, искам да кажа — от морската пехота ли е?

— Да, сър, капитан от тоя род войска …

— Точно така — прекъсна го Бъроуклиф. Познах го по про-влачения глас. Не е зле да му се напомни за добрите запаси от вино в манастира „Света Рут“. Можете да му кажете също, че зная как да постъпя с него. Няма да щурмувам позицията му, а ще го обсадя и съм уверен, че ще се предаде, щом се изпразни манерката му. В избата, където се намира, няма такъв нектар, както в манастирските изби.

Макар и угнетен от безизходността на положението, Грифит неволно се усмихна и като кимна с глава, слезе в мазето, където бяха другарите му, предупреждавайки ги с мощния си глас за своето приближаване.

Той намери шестима морски пехотинци, включително и часовоя, проснати мъртви на грапавите каменни плочи, и четирима ранени, които по заповед на командира се сдържаха да не охкат, да не би неприятелят да разбере слабостта им. Менюъл с останалите войници се бе окопал зад една полуразрушена стена, която пресичаше избата, и въпреки зловещата гледка лицето му изразяваше такава смелост и гордост, като че ли съдбата на цял един укрепен град зависеше от неговата решителност и находчивост.

— Както виждате, мистър Грифит — провикна се той, когато младият моряк се приближи до това мрачно, но наистина страшно укрепление, само артилерия може да ме изтика оттук! Колкото до оня пиян англичанин горе, ако ще да праща тук по десет свои войници наведнъж, ще ги натръшкам един върху друг на тая стълба!

— Ако стане нужда, ще докарат и артилерия — каза Грифит. Няма никаква надежда да се измъкнете. Може да убиете няколко англичани, но човечността забранява да се върши това, когато не е необходимо.

— Разбира се — отвърна със злокобна усмивка Менюъл, и все пак ми се струва, че ще изпитам голямо удоволствие, ако чукна седмина от тях, да, само седмина, тоест един повече, отколкото убиха от моите хора.

— Не забравяйте ранените — вметна Грифит. Те имат нужда от помощ, а вие искате да продължавате тази безполезна борба.

Няколко сподавени стенания, които се изтръгнаха в тоя миг от гърдите на страдалците, потвърдиха неговите думи и Менюъл със свито сърце отстъпи.

— Добре! Тогава вървете да му кажете, че ще се предадем като военнопленници, рече той, но при условие, че ще запазя хладното си оръжие и ще се погрижат, както се полага, за болните. Непременно ги назовете болни, защото може да ни огрее нещо по-добро, преди да се подпише договорът, а не искам той да узнае за нашите загуби. Без да чака втора покана, Грифит побърза да съобщи на Бъроуклиф тези условия.

— Да запази хладното си оръжие ли? — възкликна капитанът, когато изслуша моряка. Че какво оръжие има той? Някоя абордажна пика ли? Ако не е въоръжен по-добре от вас, уважаеми пленнико, никой няма да прави и въпрос.

— Да имах дори десет най-загубени моряци, въоръжени с такива пики, и капитан Бъроуклиф с отряда си се вкопче в смъртна схватка с нас — отговори Грифит, може би ще измени мнението си за това оръжие.

— Четирима смелчаци като вас биха направили на пух и прах целия ми отряд, отвърна Бъроуклиф невъзмутимо. Аз треперех за войниците си, когато ви видях да изскачате от дима като пламтяща комета от облак! И когато занапред видя салтомортале, с благодар-ностще си спомням за изобретателя на акробатиката. Но договорът ни може да се смята за сключен. Нека другарите ви излязат и сложат оръжие.

Грифит съобщи на Менюъл резултата от преговорите и капитанът от морската пехота изведе от подземната си крепост остатъка от своя отряд.

Хората, които в течение на целия тоя разговор бяха запазили хладнокръвие, дисциплинираност и мъжество, с които и до днес се отличава морската пехота, последваха своя командир в мрачно мълчание и слагаха оръжието си с такава прилежност и точност на движе-х нията, като че ли ги чакаше почивка след тежък поход. Когато всички тези задължителни формалности бяха изпълнени, Бъроуклиф изведе войниците си от укритието им и нашите смелчаци отново се оказаха във властта на неприятеля, и то при обстоятелства, които изключваха всякаква надежда за скорошно освобождаване от плен.