Джеймс Купър - Лоцманът

— Но това е лоцманът! — прошепна Грифит. Определеният от него час отдавна е минал.

Едва произнесе тези думи, до ушите им внезапно долетя остър звън на оръжие и след миг по каменните стъпала, които водеха навън, се изтърколи в нозете им безжизненото тяло на часовоя. От дълбоката рана на гърдите му стърчеше щикът, който бе причинил смъртта.

— Ставайте, ставайте, сънливци! — завика Грифит.

— На оръжие! — кресна Менюъл гръмогласно.

Морските пехотинци, събудени неочаквано от тези страшни викове, наскачаха и се залутаха уплашено. В тоя съдбоносен момент в избата лумна огън, а след това екна залп от двадесет мускета. Но, нито грохотът, нито димът, нито стенанията, които се раздадоха от всички страни, не можаха да спрат Грифит. Той изпразни пистолета си в облака, който забулваше входа на подземието, и като грабна една абордажна пика, втурна се към стълбата с вик:

— Напред! След мен, момчета! Това са войници! Докато думите бяха още на устата му, пламенният млад моряк вече бе изкачил тясната стълба, но когато изскочи навън, се препъна в гърчещото се тяло на жертвата на своя изстрел и падна право в ръцете на групата въоръжени хора.

— Огън, Менюъл, огън! — закрещя разяреният пленник. Стреляйте, докато още са накуп!

— Не ще и дума, стреляйте, мистър Менюъл — каза хладнокръвно Бъроуклиф и убийте вашия офицер! Вдигнете го, момчета, и го дръжте пред себе си. Колкото сте по-близо до него, толкова е по-безопасно.

— Огън! — завика отново Грифит, мъчейки се отчаяно да се отскубне от ръцете на пет-шест войници. Стреляйте и не мислете за мен!

— Ако направи това, чака го бесилка — предупреди Бъроуклиф. Как може да се убие такъв славен юнак! Да не е див звяр? Махнете го от входа на избата, момчета, и си продължете работата.

Точно когато Грифит бе изскочил от скривалището, Менюъл по навик строяваше хората си, свикнали да вършат всичко съгласувано и по команда, затова изпуснаха момента за контраатака. Войниците на Бъроуклиф напълниха наново мускетите си и залегнаха тук-там зад разрушените стени, откъдето можеха да държат под прицел входа на мазето, без да се излагат сами на голяма опасност. Наблюдавайки хладнокръвно през пукнатините в стената, Менюъл лично разучи това положение и не се реши да излезе срещу неприятеля, заел такива изгодни позиции. При това състояние на нещата двете страни си размениха няколко безрезултатни изстрела. Като видя, че нищо няма да излезе от това, Бъроуклиф предложи на защитниците на избата да преговарят.

— Предайте се на войските на негово величество крал Джордж III — викна той и обещавам да запазя живота ви!

— Ще пуснете ли пленника и ще ни дадете ли възможност да се прехвърлим свободно на нашите кораби? — запита Менюъл. Войниците трябва да излязат с военни почести, а офицерите да задържат хладното си оръжие.

— Дума да не става! — отговори Бъроуклиф високомерно. Честта на оръжието на негово величество и сигурността на държавата не ни позволяват да сключим такъв договор. Но, обещавам да запазя живота ви и да ви осигуря добро третиране.

— Офицерите ще задържат хладното си оръжие, пленникът ще бъде освободен и всички ще се върнат в Америка срещу честна дума, че няма да участвуват във войната, докато не стане размяна!

— Не съм съгласен — каза Бъроуклиф. Най-много мога да ви обещая хубава дажба гъсто южно вино и ако сте тоя, за когото ви смятам, ще оцените, както трябва, моето предложение.

— В качеството на какви ни каните да се предадем? Като военнопленници, към които трябва да се отнасяте според военните закони, или като метежници, разбунтували се срещу вашия крал?

— Та вие всички сте метежници, господа — произнесе натъртено Бъроуклиф и трябва да се предадете като такива. Що се касае до доброто отношение и хубавото ядене, докато това е в моята власт, можете да бъдете спокойни. Във всичко друго съдбата ви ще зависи от милостта на негово величество.

— Тогава нека негово величество сам благоволи да дойде да ни вземе, защото аз ще …

Дръзките думи на командира на морската пехота бяха прекъснати от Грифит, който вече бе успял да се поуспокои и като виждаше, че собствената му съдба е предрешена, сметна, че е по-благородно да се погрижи за другарите си.

— Чакайте, Менюъл! — извика той. Премервайте добре думите си … Капитан Бъроуклиф, аз съм Едуард Грифит, лейтенант от военноморския флот на Съединените американски щати и ви давам честната си дума, че няма да се опитам да избягам.