Джеймс Купър - Лоцманът

— И нищо повече не искам, само че до последния момент той и войниците му трябва да мълчат като риби. Защото ако ни открият, с нашите двайсетина щика и няколко пики ще бъдем безпомощни пред силите, които врагът ще хвърли, за да ни смаже.

— Вашата забележка е съвсем правилна — отговори Грифит. Тези момци могат да спят непробудно по цели седмици при бурно море, ала миризмата на сушата ги пробужда и се боя, че трудно ще можем да ги удържим през деня.

— А трябва да ги удържим, сър, и в случай че думите не помогнат да прибегнем до сила! — каза мрачно лоцманът. Ако имахме работа само с новобранците на това пияно офицерче, лесно щяхме да ги хвърлим в морето, но когато бях под арест, подразбрах, че на разсъмване тук се очаква кавалерия. Там има един, казва се Дилън. Той най-много ни има зъб.

— Мерзавец! — изръмжа Грифит. Но, май и вие, сър, имате познати между обитателите на манастира „Света Рут“?

— Човек, който се е заловил с рисковано начинание, трябва да използува всяка възможност, за да разучи положението — отговори лоцманът уклончиво. Ако сведенията, които ми дадоха, се окажат верни, боя се, че няма да можем да изпълним нашия план.

— Тогава да използуваме тъмнината, за да се върнем на шхуната. Водите край бреговете на Англия гъмжат от неприятелски кръстос-вачи и от четирите краища на света към тоя остров плават търговски кораби с богат товар. Няма да има нужда да чакаме дълго враг, с когото заслужава да си премерим силите, и лесно можем да прережем снабдителните артерии на англичаните.

— Грифит — произнесе лоцманът с тихия си, спокоен глас, сякаш говореше човек, който никога не е изпитвал нито честолюбие, нито човешки страсти. Омръзна ми тая борба между заслуги и знатно потекло. Напразно бродя по моретата, които кралят на Англия самохвално нарича свои владения, и пленявам неговите кораби пред самия вход на пристанищата му, ако наградата ми е само празни обещания и лъжливи уверения. Аз не мога да приема вашето предложение. Най-после имам на разположение кораб, достатъчно голям, за да ме закара до бреговете на Америка, където, както казват, царувала правдата и доблестта. И като стигна дотам, искам да вляза в залата на Конгреса не сам, а заедно с неколцина законодатели от тоя благороден остров, които си мислят, че единствено при тях има мъдрост, добродетел и величие.

— Такава свита несъмнено би направила удоволствие не само на вас, но и на тия, които ще ви посрещнат — рече скромно Грифит.

— Но ще подпомогне ли това великите цели на нашата борба? И струва ли си заради такъв подвиг, дори и успешен, да се излагате на опасности?

Лоцманът стисна конвулсивно ръката на Грифит и му отговори с глас, изпълнен с още по-мрачно спокойствие:

— Това е възвишено дело, млади човече, и дори да е съпроводено с опасности, ще бъде възнаградено със слава! Аз служа на републиката и наричам американците свои братя само защото вие се борите за правата на човека. Ако делото ви не беше тъй свято, нямаше да пролея за него нито капка английска кръв, но сега то осветява всеки подвиг, извършен заради него, и имената на всички, които ратуват за него, ще останат във вечността. Нима не е заслуга да се покаже на тия надменни островитяни, че ръката на свободата може да изтръгне и самите тях от ноктите на тази империя на покварата и подтисничеството?

— Тогава позволете ми да отида да събера нужните ни сведения. Там са ви виждали вече и може да ни навлечете …

— Слабо ме познавате — прекъсна го лоцманът. Тази експедиция е замислена от мен. Ако успее, славата принадлежи на мен, затова рискът трябва да падне върху мене. Ако планът ми се провали, той ще потъне в забрава, както десетки други, които, ако разполагах със сили, готови да ме подкрепят, щяха да хвърлят в паника цялото това кралство — от стражите по високите крайбрежни скали до часовоите по кулите на Уинзърския замък. Но, аз не съм роден в знатно семейство, което е тровило кръвта и умъртвявало душата на двайсет свои поколения, затова и не ми се доверяват жалките изроди, които командуват френския флот.

— Разправят, че сега в Америка строели от нашенския дъб двупалубни кораби — вметна Грифит. Щом пристигнете там, веднага ще ви дадат подходяща работа.

— Да, републиката не може да се съмнява в човек, който е държал високо знамето й в толкова кръвопролитни битки! Ще отида там, Грифит, ала пътят ми минава оттук. Моите лъжливи приятели са успявали да ми вържат ръцете, но враговете ми — никога. Няма да успеят и сега. След десет часа аз ще зная всичко, което ми е нужно, а на вас поверявам грижите занашия отряд, докато се върна. Бъдете бдителни и предпазливи.