Джеймс Купър - Лоцманът

— Стига де! — сряза го нетърпеливо Грифит. Престанете с тия глупости, капитан Менюъл, сега трябва да мислим за други неща. Какъв план ще ни предложите, мистър Грей?

Като чу този въпрос, лоцманът трепна, сякаш сепнат от дълбоко размищление, и след кратко мълчание заговори с тих глас, като че ли още беше под влиянието на някакво силно и печално чувство:

— Нощта вече свършва, но слънцето по тия ширини не бърза да изгрее посред зима. Аз трябва да се разделя с вас, приятели, за да се видим отново след десет часа. Планът ни трябва да се разучи задълбочено, преди да предприемем каквото и да било, а тази работа мога да свърша само аз. Къде ще се срещнем пак?

— Струва ми се, че недалеч от нас има изоставени развалини — каза Грифит. Може би ще намерим и подслон, и уединение между запустелите им стени.

— Хубава идея — съгласи се лоцманът. — от това ще имаме двойна полза. Ще можете ли, капитан Менюъл, да намерите мястото, където оставихте войниците си в засада?

— Има ли кучето нюх и може ли да намери прясна следа? — възкликна капитанът. Мислите ли, signor pilota 63 63 Госиодин лоцман (ит.). Б.пр. , че генерал ще постави силите си в засада на такова място, та после сам да не може да ги намери? Кълна се в бога, че много добре зная къде преди половин час моите юнаци легнаха да хъркат на раниците си, но съм готов да се откажа от майорски чин във Вашингтоновата армия, ако само с една моя дума не довтасат всички тук, напълно готови за атака! Не зная какво мислите за тях, господа, но двайсет такива вагабонти са отрадна гледка за мен. Ние можем като нищо да на-бучим тоя капитан Бъроуклиф и наемниците му на щиковете си, както сам дяволът би ги набучил.

— Стига, стига, Менюъл! — прекъсна го Грифит малко раздразнено. Вие все забравяте за нашето положение и за възложената ни задача. Можете ли да доведете незабелязано хората си тук, преди Да се съмне?

— За това ми трябва само половин час.

— Тогава да тръгваме. Аз ще избера мястото за тайната ни среща — рече Грифит. А в това време мистър Грей ще разучи положението.

Лоцманът даде знак на другарите си да тръгват и тримата закрачиха предпазливо в мрака да намерят желаното убежище. След кратко търсене се натъкнаха на част от разрушените стени, които обхващаха голямо пространство. Тук-там към небето се издигаха черни назъбени грамади, които със сянката си засилваха тайнствения горски мрак.

— Точно това ни трябна — каза Грифит, когато повървяха малко покрай срутената стена. Елате тук с хората си, и аз ще ви посрещна и ще ви заведа на някое по-скрито място, което ще се постарая да подиря във ваше отсъствие.

— Но тука е същински рай в сравнение с палубата на „Ариел“! — възкликна Менюъл. Не се съмнявам, че в тая горичка ще може да се избере и хубава площадка за строево обучение — вече половин година мечтая за това!

— Какво ти обучение! — кипна Грифит. Сега не е време за безполезни прегледи. По-добре да се скрием, за да не ни открият и пленят, докато потрябваме за решителната схватка.

Менюъл се върна полека към края на гората и като се обърна внезапно, попита:

— Да оставим ли на някое открито място застава начело с ефрейтор или да разположим верига от постове пред нашите укрепления?

— Ние нямаме укрепления и не ни трябват постове — отвърна раздразнено командирът. Нашето спасение е единственото в предпазливостта. Водете хората си под прикритието на дърветата и нека тези ярки звезди ви служат за ориентир. Движете се към северния край на гората …

— Достатъчно, мистър Грифит — прекъсна го Менюъл. Войскова колона не се води като кораб, по компас и ориентировъчни данни. Имайте ми доверие, сър, отрядът ми ще се движи с нужната предпазливост, но така, както подобава на войници.

И капитанът на морската пехота мигновено изчезна, с което попречи на Грифит да отговори или да му възрази. Стъпките му се чуваха още известно време, докато се промъкваше бавно през гъсталака. В това време лоцманът стоеше облегнат до ъгъла на развалините в пълно мълчание. Но, когато стъпките на Менюъл съвсем заглъхнаха, той излезе изпод гъстата сянка на стената и се приближи до младия си спътник.

— Ние му дължим избавлението си — рече той. Дано не развали работата със своето лекомислие.

— Той, както казва Барнстейбъл, е човек „правоъгълен“ — отвърна Грифит, има си свое разбиране за военната служба, но при опасност е добър другар. Ако успеем да го излекуваме от тази глупава парадност, която може да ни вкара в беля, ще имаме в негово лице човек, който при нужда ще се държи като истински войник, сър.