Джеймс Купър - Лоцманът

— Тия скали ще направят на трески всеки кораб, който се блъсне в тях — отвърна кормчията, който разбираше всичко буквално, а колкото до поезията, според мен няма нищо по-хубаво от старата песен за капитан Кид 60 60 Капитан Кид — моряк и пират, обесен в Лондон на 23 май 1701 г. За него има много популярни песни и балади. Б.пр. , но ако някой индианец от нос Подж види как акулите изгълтват цял кит, от който могат да се стопят осемдесет бъчви мас, ще се поболее от мъка. Какво имане отива на вятъра! Ала паят на бедния стар Том си е все същият.

Докато корабът минаваше край кита, кормчията се прехвърли на кърмата, приседна на края на борда и като подпря глава с костеливата си ръка, впери мрачен поглед във въжделения предмет и дълго го съзерцава с мечтателно съжаление, докато тялото на животното блестеше под слънчевите лъчи, които ту се отразяваха от белия лъскав корем, изплувал от водата, ту падаха върху черния, грапав гръб на исполина. В това време двата кораба продължаваха неотклонно пътя си към поменатия залив, в който скоро влязоха с увереността на приятели и тържеството на победители.

Тук-там по брега се мяркаха възхитени любопитни зрители и Барнстейбъл завърши приготовленията си за измамване на неприятеля, като се обърна към хората си с кратка реч, с която ги предупреждаваше, че сега им предстои работа, която ще изисква от тях огромна смелост и съобразителност.

Когато изскочиха от манастира „Света Рут“, Грифит и другарите му не срещнаха никой, който би могъл да ги спре или да вдигне тревога. Научени от горчивия опит на предишната вечер, те избягваха местата, където предполагаха, че са поставени часовои, макар че бяха готови да се справят с всякаква съпротива, и скоро се озоваха на разстояние, откъдето не можеха да ги забележат. Половин миля вървяха бързо, в строго и мрачно мълчание, като хора, които чакат всеки миг да се сблъскат с опасност и са решени на всичко, за да я превъзмогнат. Но когато влязоха в горичката, която заобикаляше развалините, за които вече споменахме, те забавиха крачка и поведоха полугласно кратък разговор.

— Тъкмо навреме се измъкнахме — подзе Грифит. По-скоро бих търпял плен, отколкото да предизвикам бъркотия и кръвопролитие в мирния дом на полковник Хауард.

— Много жалко, сър, че преди няколко часа не мислехте така — отвърна лоцманът с тон, който беше дори по-остър от думите му.

— Може да съм забравил дълга си, сър, и то от желание да разбера положението в семейството, към което изпитвам особен интерес — каза Грифит, у когото гордостта явно се бореше с почтителността. Но, сега не е време за съжаления. Зная, че сме тръгнали с вас по важна работа, която изисква дела, а не оправдания. Ще благоволите ли да ми кажете какво възнамерявате да правите сега?

— Много се опасявам, че нашето начинание е провалено — отвърна мрачно лоцманът. Призори ще вдигнат тревога, ще свикат йомените, местните дворяни ще се съберат на съвещание и ще забравят всякакви развлечения. Слухът за десанта ще прогони съня най-малко на двайсет мили навътре от бреговете на този остров.

— Вие самият навярно сте прекарали доста приятни нощи сред тях, без да мигнете, господин лоцман — забеляза Менюъл. Трябва да благодарят на французина Тюро 61 61 Франсоа Тюро (1726 или 1727–1760) — френски моряк; по време на Седемгодишната война причинил големи щети на английската търговия, като пленил много търговски кораби; повел експедиция от четири фрегати, за да направят десант в Ирландия, но бил убит в сражение. Б.пр. за оная стара работа от петдесет и шеста година и на нашия собствен вироглавец, шотландския пират, загдето спокойствието в доковете им тъй често е нарушавано. Във всеки случай Тюро само ги поуплашил със своя флот, ала на края няколко малки кръстосвача принудили тоя нещастник да изчезне, както някой хлапак-барабанчик изчезва под кивера 62 62 Кивер — виедка униформена шапка в европейските армии от XVII—XVIII и началото на XIX век. Б.пр. на гренадир. Но, славният Пол накара сънародниците си да поиграят хубавичко под неговата свирка и …

— Мисля — прекъсна го бързо Грифит, — че и вие, Менюъл, скоро ще заиграете от радост, че сте се отървали от английска тъмница.

— По-право от английска бесилка — поправи го развеселеният командир на морската пехота, защото ако някой военен или граждански съд научи как сме попаднали на този остров, съмнявам се дали ще се отнесе с нас по-добре, отколкото с оня шотландски нехранимайко, честна …