Джеймс Купър - Лоцманът

Огънят на „Ариел“ беше много по-силен и смъртоносен, защото бе пострадал по-малко и матросите му не бяха толкова уморени. Затова тендерът реши да направи отчаян опит да вземе шхуната на абордаж. Барнстейбъл, отгатнал това намерение, добре разбираше защо командирът на „Бързи“ бе избрал тоя изход. Но, той не беше човек, способен да претегли хладнокръвно своите предимства, когато гордостта и храбростта го зоват за по-сурови изпитания. Затова сам се хвърли срещу неприятеля и когато двата кораба се срещнаха, кърмата на шхуната бе притеглена към носа на тендера с общите усилия на техните екипажи. Сега сред врявата и крясъка ясно се чуваше гласът на английския капитан, който приканваше хората си да го последват.

— Напред, момчета! — кресна Барнстейбъл през рупора. Отблъснете врага от щирборда на кърмата!

Това беше последната заповед, издадена от безстрашния млад моряк през рупора, защото като го захвърли и грабна сабята си, той се втурна към мястото, където неприятелят вече се готвеше да направи отчаяния си опит. Крясъците, проклятията и предизвикателните подвиквания на противниците сега бяха заместили рева на оръдията, които бяха станали вече безполезни, но ожесточената стрелба с мус-кети и пистолети не преставаше.

— Пометете ги от палубата! — крещеше английският капитан който се показа на фалшборда на тендера, заобиколен от Десет свои най-храбри моряци. Хвърлете тия метежни кучета.

— Напред, моряци! — завика на свой ред Барнстейбъл като изпразни пистолета си в настъпващия неприятел. Никои от тях да не сръбне вече нито глътка грог!

Страшният пушечен залп, последвал тая команда, почти буквално изпълни пожеланието на Барнстейбъл, и командирът на „Бързи“ виждайки, че е останал сам, волею-неволею се отдръпна на палубата на своя кораб, за да поведе наново хората си в атака.

— На абордаж, белобрадковци и младоци, безделници и прочие, викна Барнстейбъл, като се втурна напред.

Силна ръка сграби безстрашния моряк и преди той да успее да се окопити, се намери отново на „Ариел“ в мощните обятия на своя кормчия.

— Няма защо да се завирате под опашката му. Аз обаче ще се примъкна и ще го перна с харпуна.

Без да дочака отвор, кормчията вдигна огромното си туловище на фалшборда и се готвеше да се прехвърли, когато изведнъж еда вълна раздели двата кораба и той падаа с тежък плясък във водата между тях. И тъй като, когато се беизправил на борда, двайсетина мускета и пистолета едновременно се изпраз ниха по посока на него, моряците от „Ариел“ помислиха, че е повален от куршум, което удвои яростта им, а капитанът завика.

— Да отмъстим за Дългия Том! На абордаж!

Матросите се втурнаха неудържимо напред и след като проляха доста кръв, нахлуха на палубата в носовата част на „Бързи“. Английският капитан отстъпи пред тази съкрушителна сила. Той събра екипажа около себе си и смело поводи борбата. Ударите с пики и саби ставаха все повече смъртоносни, а моряците, които оставаха в задните редиципо далеч от ръкопашния бо, непрекъснато стреляха с мускети и пистолети.

Барнстейбъл, който водеше хората си, стана прицел на озлобените врагове, които отстъпваха бавно под силния му натиск. По някаква случайност двамата капитани се бяха озовали от противоположни страни на палубата на тендера и там, където тези храбри офицери ръководеха лично борбата, победата като че ликлонеше ту към едната, ту към другата страна. Но, англичанинът, който бе забелязал, че докато на едно място надделява, на друго губи, реши да продължи боя от друга позиция. Последваха го един-двама от най-добрите му моряци, единият от които го изпревари насочи дулото на мускета си към командира на американската шхуна и вече се готвеше да стреля само от няколко стъпки разстояние, но Мери, промъквайки се меду бойците, прониза с камата си единият и той се строполи на палубата. Сипейки страшни проклятия, раненият моряк размаха мускета си с намерение да отмъсти на своя млад противник, ала безстрашният юноша подскочи и заби острието на оръжието си в сърцето му.

— Ура! — викаше Барнстейбъл, който вече не съзнаваше нищо. Застанал на шканците на тендера, с помощта на няколко души той помиташе всичко пред себе си.

— Да отмъстим! За Дългия Том и победа!

— Те са в ръцете ни! — крещеше англичанинът. Мушкай с пики! Те са между два огъня!

Навярно сражението нямаше да завърши така, както можеше да се очаква от досегашния му развой, ако в тоя миг от морето не бе изскочила страшна фигура с харпун в ръка, която тутакси се прехвърли през борда на кърмата на тендера. Това беше Дългия Том, чието сурово лице пламтеше от претърпяното унижение, а прошарените му коси се бяха слепили от солената вода, от която бе изплувал като Нептун със своя тризъбец. Без да каже нито дума, той се прицели и като замахна силно с харпуна, прикова нещастния англичанин за мачтата на собствения му кораб.