Джеймс Купър - Лоцманът

Радостните възгласи и сърдечните приветствия на екипажа на „Ариел“ продължиха още известно време и след като командирът му стъпи на палубата. Барнстейбъл благодари на подчинените си за посрещането, като им стисна горещо ръце. После почака да попремине възторженият изблик на моряците и даде властно знак за тишина.

— Благодаря ви, юнаци мои, за вниманието — каза той, когато всички го наобиколиха в безмълвно очакване. Бяха ни подгонили здравата и ако трябваше да бягаме още една миля, спукана ни беше работата. Това е тендер от кралския военен флот и макар че е по-загубил желание да ни гони откъм подветрената страна, все пак като че ли му се ще да се счепка с нас. Във всеки случай той прибира част от платната си, а това показва, че не го е страх от схватка. За наше щастие, капитан Менюъл е взел всичките си морски пехотинци на брега. Какво е станало с тях и със самия него, не зная, иначе цялата ни палуба щеше да бъде задръстена от народ. А сега имаме добър бриз, сравнително спокойно море и смъртен враг пред себе си! Дългът ни пред родината изисква да напердашим тоя враг, тъй че без излишни приказки нека завием обратно и се заловим с тая работа, за да можем по-скоро да закусим.

Както винаги, екипажът поздрави този образец на моряшкото красноречие с викове „ура“ и „браво“. Младите горяха от желание да се бият и дори неколцина по-стари моряци от шхуната заклатиха глави, изразявайки на своеобразния си моряшки език, изпъстрен с ругатни, дълбокото си задоволство, че капитанът им умее да говори, когато трябва, като най-добрия речник, спуснат на вода. По време на тази кратка реч и последвалите я коментари „Ариел“ бе вдигнал всички платна и легнал в остър бейдевинд 56 56 Бейдевинд — курс на кораб, при който вятърът духа малко отпред. Б.пр. . В подобни случаи той плаваше отлично и много скоро се отдалечи на такова разстояние от брега, откъдето ясно се виждаха крайбрежните скали и разположилите се по върховете им войници. Барнстейбъл местеше далекогледа ту към тендера, ту към брега и в гърдите му кипяха различни чувства, когато заговори отново:

— Ако мистър Грифит се е скрил между тия канари, скоро ще има възможност да види и да чуе разгорещен спор без много думи, при условие, разбира се, че джентълменът, който командува тоя тендер, не е решил да промени курса си. Какво е вашето мнение, мистър Мери?

— От все сърце и душа бих желал мистър Грифит да се намира сега между нас, сър — отговори безстрашният младеж. Изглежда, че на сушата е вдигната тревога, и бог знае какво ще стане, ако уловят мистър Грифит! Що се отнася до тоя приятел откъм навет-рената страна, ще види той, че е по-лесно да излезе наглава с велбота на „Ариел“, отколкото със самия „Ариел“ … Но, той вдига още платна. Съмнявам се дали ще се впусне в играта…

— Няма място за съмнение, младежо — каза Барнстейбъл, той просто се отдръпва малко от брега, както изисква благоразумието. Пък и си е сложил очилата, за да разбере с какво индианско племе си има работа. Ей сега ще видите как ще се обърне срещу вятъра и ще ни прати няколко гюллета, за да ни покаже къде можем да го намерим. Колкото и да ми е симпатичен вашият първи лейтенант, мистър Мери, днес предпочитам той да остане на брега, вместо да бъде тук, на моята шхуна. Не искам никой друг да командува тоя кораб! Но, кажете на барабанчика да даде сигнал „по места“!

Кангата, който се олюляваше под тежестта на мелодичния си инструмент, отдавна копнееше да чуе тази команда и без да чака гардемарина да му предаде заповедта, започна оня ситен барабанен бой, който е в състояние по всяко време да събуди хиляди души от дълбок сън и да ги накара да се втурнат дружно към оръдията. Матросите на „Ариел“ се бяха събрали на купчинки по палубата, разглеждаха неприятеля, пускаха закачки по негов адрес и само чакаха тоя привичен сигнал; и още с първия удар на пръчките по барабана всички се пръснаха спокойно по местата си — според службата на всеки на тоя малък кораб. Около оръдията застанаха малки групички енергични, млади здравеняци, а малкото морски пехотинци, които бяха останали на „Ариел“, се строиха на палубата в боен ред, държейки мускетите си готови за стрелба. Скоро се появиха и офицерите с абордажни каски, пистолети на пояса и голи саби в ръка. Барнстейбъл крачеше с твърда стъпка по шканците, поклащайки рупора, който висеше на шнур от показалеца му, и от време на време вдигаше до очите си далекогледа, който непрекъснато държеше подръка, докато сабята му беше подпряна за гротмачтата. В пояса си бе затъкнал два тежки морски пистолета. На различни места по палубата бяха скупчени мускети, абордажни пикии саби. Сега вече на моряците не им беше до смях и разговаряха шепнешком.