Джеймс Купър - Лоцманът

Том стана от мястото си и като мина напред, изхвърли навитото на бухта въже в морето. После се разположи сам до носовото весло и като напрегна мощните си мишци, загреба с изумителна енергия.

— Ех, Дълги Том, във всеки твой замах се чувствува философската ти натура, възкликна командирът. Дръжте се, момчета! Ако не постигнем друго, поне ще спечелим време за размишление. Е, хмистър Кофин, какво ще кажеш? Имаме три възможности, да видим коя ще избереш. Първо, да обърнем, да се бием и да ни потопят. Второ, да слезем на брега и да опитаме да се върнем по суша на шхуната. И трето, да се насочим право към брега, може би под обстрела на противниковите оръдия, да се помъчим да лишим неприятеля от вятър и да държим ноздрите си над водата като оня кит, дяволите да го вземат! Ако не бяхме се повлекли подир този мръсен негодник, нямаше да се натъкнем на тия разбойници!

— Ако се бием — отвърна Том с не по-малко хладнокръвие от началника си, ще ни пленят или ще ни потопят. Ако слезем на брега, сър, пръв ще ме хванат, защото на суша съм като риба. Ако пък се рпитаме да лишим врага от вятър, като минем под самите скали, ще ни отрежат пътя ей ония мръсници, които, както виждам, сноват край брега и само дебнат сгоден случай да загърмят изневиделица по честни моряци като нас.

— В твоите думи има и истина, и философия, Том — каза Барнстейбъл, който виждаше, че няма надежда за спасение, тъй като на скалите действително се бяха появили кавалеристи и пехотинци. Тези англичани май не са мигнали тая нощ. Боя се, че Грифит и Менюъл са ударили на камък. Тендерът има попътен вятър и препуска като кон на състезание … Аха, работата става сериозна!

Барнстейбъл още не се бе доизказал, когато над носа на тендера се вдигна кълбо бял дим и се чу изстрел на оръдие. Гюллето заподскача от вълна на вълна, вдигайки пръски, но мина оттатък целта. Моряците погледнаха бегло към прелитащото гюлле, но продължиха да гребат невъзмутимо. Кормчията, който проследи полета на металната топка с око на по-опитен човек, забеляза:

— Далекобойността му не е лоша за такъв калибър, пък и доста гласовито е това оръдие. Но, ако са го чули от „Ариел“, тия англичани ще станат пишман, че оръдието им не се е родило нямо.

— Ти си цар на философите, мистър Кофин! — възкликна Барнстейбъл. Наистина сега вече има известна надежда. Нека англичаните прогърмят повечко и главата ми да отрежат, ако на „Ариел“ не разберат, че това не е гръмотевица. Я ми подай мускета — ще ги накарам да ни пратят още едно гюлле.

Барнстейбъл пое мускета и даде няколко изстрела, сякаш да под-разни неприятеля. Планът му успя напълно. Разярен от тази обида, тендерът започна да пуска гюлле подир гюлле срещу малката лодка. Те често падаха във водата тъй близко, че изпръскваха матросите на велбота, без обаче да ги засегнат. Безуспешната стрелба на неприятеля никак не уплаши смелите моряци, а само ги развесели. И всеки път, когато някое гюлле прелетеше по-наблизо, кормчията подхвърляше:

— Мъртво вълнение, голямо разстояние и малка цел. Иди, та улучи!

Или — Кривоглед по-лесно би умерил такава малка лодка! Въпреки безрезултатната канонада тендерът все повече и повече се приближаваше до велбота и като, че ли всеки миг щеше да го настигне. Но, изведнъж, като ехо от стрелбата на англичанина, някъде отстрани екна оръдеен изстрел и Барнстейбъл и другарите му за голяма своя радост видяха как „Ариел“ излезе полека от малкия залив, където бе прекарал нощта. Над тънките му като светици мачти се виеше облаче дим от оръдието, което бе предизвикало неприятеля.

Гръмогласен възторжен вик се изтръгна едновременно от гърлата на лейтенанта и неговия екипаж при тази отрадна гледка, а вражеският тендер вдигна всички платна, които беше способен да носи, обърна се срещу вятъра и даде залп с оръдията си на борда по бегълците, които бяха успели да му се изплъзнат. Картечът и облите гюллета прелетяха край лодката и паднаха във водата наблизо, вдигайки облак от пяна, но без да й причинят никаква вреда.

— Неприятелят е объркан! — каза Том, каго гледаше малкия водовъртеж, в който навлизаше велботът.

— Ако командирът на тоя тендер е истински джентълмен — подхвърли Барнстейбъл, няма да се задоволи само с такова кратко запознанство. Натискайте греблата, момчета, натискайте здраво греблата! Иска ми се да огледам по-добре тоя словоохотлив кораб.

Матросите сами виждаха, че трябва да гребат бърз, и не жалеха сили. След няколко минути велботът стигна до шхуната. Екипажът й посрещна своя командир и неговите другари с радостни възгласи и викове „ура“, които се разнасяха далеч над морето и стигаха до ушите на разочарованите зрители, които се бяха струпали по крайбрежните скали.