Джеймс Купър - Лоцманът

Пущайки ръката на Сесилия, мис Плаудън бе започнала отново да се разхожда из стаята, този път вече по-спокойно. Ала още не бе направила един кръг, когато погледът й се спря на отсрещния прозорец и тя се закова на място в поза, която изразяваше напрегнато внимание. Лъчите на залязващото слънце блестяха в тъмните й очи, вторачени в някакъв далечен предмет и правеха още по-ярка руменината, която пълзеше бавно от бузите към слепоочията. Тази внезапна промяна в държането и външния вид на братовчедката й не убягна от вниманието на Сесилия, затова тя прекъсна думите си с тревожния въпрос, който приведохме по-горе. Кетрин предпазливо даде знак на приятелката си да се приближи и като сочеше към гората, простираща се пред тях, каза:

— Погледни оная кула сред развалините! Виждаш ли розовите и жълти петънца, които трепкат над нейните стени?

— Виждам ги. Те са остатъци от листа на някое дърво, само че нямат ярките багри, които правят тъй красива есента в Америка.

— Защото есенните багри са творение божие, а ония там, на ръка човешка. Не са листа, Сесилия, а сигналните флагчета, направени от моите неопитни ръце и сигурно сам Барнстейбъл се намира на оная порутена кула. Мери не е в състояние и няма да го издаде.

— Мога да гарантирам с живота си за честността на моя малък братовчед — каза Сесилия. Но, чичовият далекоглед ти е подръка тъкмо за такъв случай! Достатъчно е да погледнеш и ще узнаем истината …

Кетрин се втурна към мястото, където беше сложен тоя уред и бързо извърши необходимите манипулации за наблюдение.

— Той е! — извика тя, щом приближи очи до стъклото. Дори виждам главата му над камъните. Колко неблагоразумно е да се излага ненужно на такава опасност!

— Но какво казва той, Кетрин? — възкликна Сесилия. Само ти да можеш да разбереш сигналите му.

Мис Плаудън тутакси извади своята малка сигнална книга и я запрелиства бързо, търсейки нужния номер.

— С този сигнал иска само да привлече вниманието ми. Трябва да му отговоря, че съм го забелязала.

Измисляйки тази система за поддържане на връзка с Барнстейбъл, колкото за развлечение, толкова и с надежда да й послужи някога, за щастие Кетрин не бе забравила да приготви и необходимите средства, за да отговаря на въпросите му. За тази цел тя използува едно много просто приспособление от шнуровете на пердетата. Ловките й пръсти бързо нанизаха копринените парцалчета на шнуровете, след което ги пусна през прозореца навън, където вятърът мигновено развя тия миниатюрни сигнални флагчета.

— Видя ги! — извика Сесилия. И сега се готви да смени своите.

— Следи го внимателно, братовчедке и ми казвай поред какви цветове показва, а аз ще се старая да разчитам смисъла им.

— Ама е сръчен сигналист като теб! Но, ето че над камъните се развяват две нови флагчета. Горното бяло, а долното черно.

— Бяло над черно — повтори Кетрин бързо на себе си, прелиствайки книжлето. „Моят пратеник. Видяхте ли го?“ Тук трябва да му разкрием печалната истина. Ето: жълто, бяло и червено. „Пленен е.“ Добре, че предвидих такъв въпрос и отговор! Какво казва, Сесилия, в отговор на тази новина?

— Готви се пак да смени флагчетата, мила … Ох, Кетрин, така треперещ, че клатиш далекогледа! … Ето, този път е жълто над черно.

— „Грифит или някой друг?“ Не ни разбира, но когато съставях сигналите, не забравих и това клето момче. Аха, ето го — жълто, зелено и червено. „Моят братовчед Мери.“ Сега вече не може да не разбере.

— Прибра флагчетата си. Изглежда, че тази новина го е разтревожила, защото нещо се обърка … Аха, пак ги развя — зелено, червено и жълто.

— Пита: „Не ме ли застрашава нищо?“ Затова, значи, се забави, Сесилия — продължи Кетрин. Барнстейбъл не мисли много-много за собствената си безопасност. Но, какво да му отговоря? Ако ги излъжем, после може да се разкайваме!

— За Ендрю Мери няма защо да се безпокоим — отвърна Сесилия. И, мисля, ако капитан Бъроуклиф подозира, че неприятелят е тъй близо, няма да остане нито минута повече на масата.

— Ще остане, докато има вино и може още да пие — каза Кетрин. Но, от горчив опит знаем, че при опасност отново става войник. Този път обаче разчитам на неговата неосведоменост. И ето моя отговор: „Засега няма никаква опасност за теб, но бъди предпазлив.“

— Бързо разбра сигнала ти, Кетрин и отговорът му е вече готов. Този път показва зелено над бяло! Но, ти май не ме слушаш? Повтарям: Зелено над бяло! Защо си тъй онемяла? Какво казва, мила?

Кетрин продължаваше да мълчи и Сесилия, откъсвайки очи от далекогледа, видя, че братовчедка й се е вторачила в разтворената книжка, а руменината, с която вълнението бе обагрило бузите й, сега се бе сгъстила още повече.