Джеймс Купър - Лоцманът

— Не зная! — отговори гордият юноша. Аз за пръв път попадам в плен.

— Имам пред вид, сър, какво ви очаква.

— А, можете да ме пратите в тъмница или понеже влязох в манастира преоблечен, на бесилката.

— А, нима млад човек като вас може да се отнася тъй равнодушно към такава участ?

— Вие няма да посмеете да направите това, капитан Бъроуклиф! — извика Кетрин и неволно прегърна младежа, сякаш да го предпази от беда. Как не ви е срам, полковник Хауард, да допускате такова жестоко отмъщение!

— Ако може да разпитаме младия човек в отсъствие на тия дами, които много се вълнуват — каза капитанът на ухото на домакина. Сигурно ще успеем да измъкнем ценни сведения.

— Мис Хауард и вие, мис Плаудън — заговори старецът с тон, пред който неговите повереници винаги се прекланяха. Вашият млад родственик не е в ръцете на диваци, можете спокойно да ми го поверите. Съжалявам, че накарахме мис Елис да стои толкова време права, но тя може да си почине на някое канапе в гостната ви, Сесилия.

Сесилия и Кетрин покорно последваха своя настойник, който вежливо, но решително ги изпроводи до вратата, където им се поклони ниско с оная пресилена учтивост, която не пропускаше да прояви особено когато беше развълнуван.

— Вие, изглежда, разбирате в каква опасност се намирате — подзе Бъроуклиф, когато вратата се затвори. Предполагам, разбирате също какво ми повелява дългът в такъв случай.

— Изпълнете го, сър — отвърна младежът. Вие носите отговорност пред краля, а аз пред родината си.

— Аз също имам родина — рече Бъроуклиф със спокойствие, което презрителният тон на младежа никак не смути. Но, мога да бъда снизходителен, дори милостив, стига това да не накърнява интересите на краля, за когото споменавате. Сам ли дойдохте тук, сър?

— Ако не бях дошъл сам, капитан Бъроуклиф може би нямаше да задава такива въпроси, а да отговаря.

— Щастлив съм, сър, че свитата ви е тъй малобройна. Но, ми се струва, че от бунтовническата шхуна, известна под името „Ариел“, можеха да ви дадат по-достойни помощници. И това ме навежда на мисълта, че вашите приятели са някъде наблизо.

— Във всеки случай враговете му са наблизо, ваше високоблагородие — обяви сержант Дрил, който бе влязъл незабелязано в стаята. Ето тук един младеж, който казва, че го уловили в старите развалини и му задигнали стоката и облеклото. И според описанието му този млад човек именно го е ограбил.

Бъроуклиф даде знак на застаналия в дъното на стаята младеж да се приближи. Неочакваният посетител тутакси се подчини с готовността на обиден човек и побърза да разкаже премеждието си, което накратко се състоеше в следното:

Докато подреждал стоката си в развалините, за да я покаже на дамите в манастира, един възрастен мъж и един младеж (ето тоя, който е тук), го нападнали и му задигнали кошницата с ценното й съдържание, а също и част от облеклото, с което по-младият решил да се маскира. След това мъжът го натикал в една стая на някаква стара кула, за да не избяга, но тъй като често се качвал на върха на кулата да огледа местността, младият търговец се възползувал от небрежността му и се измъкнал. На края поиска да му върнат вещите и да накажат виновниците.

Мери изслуша кресливия му, гневен разказ с надменно спокойствие и още преди обиденият търговец да се бе изказал докрай, смъкна отнетите дрехи и му ги захвърли с презрение.

— Ние сме попаднали в клопка, уважаеми домакине! Ние сме обградени, обсадени, извика Бъроуклиф, когато младежът млъкна. Това е коварен план, с който искат да ни отнемат лаврите! Лаврите и наградите! Но, ти знаеш, Дрил, че ще имат работа със стари войници и скоро ще им видим сметката. С това ще се заеме пехотата, нали ме разбираш? Не ни трябва кавалерия. Хайде, тръгвай, приятелю! Виждам, че почваш да поумняваш. Вземи тоя млад джентълмен и не забравяй, че е джентълмен! И го постави под стража, но гледай нищо да не му липсва.

Бъроуклиф се поклони вежливо на Мери, който само му кимна високомерно, тъй като вече се смяташе мъченик за делото на своята родина и излезе подир сержанта от стаята.

— Не му липсва смелост на тоя хлапак! — възкликна капитанът. И ако доживее да му порасне брада, тежко на тоя, който посмее да я докосне! Радвам се домакине, че дойде този амбулантен търговец и ми даде възможност да пощадя чувствата на това клето момче, защото не обичам да се гавря с такава благородна душа. По очите му познах, че по-често е виждал пушка, отколкото игла!

— Но те са убили моя роднина — верния, начетен, даровит мистър Кристофър Дилън!