Джеймс Купър - Лоцманът

— Ето, милейди.

Кетрин трепна и се взря вторачено в лицето на младежа, а после изгледа тревожно и плахо всички наоколо. Сесилия, постигнала целта си, седна отново на мястото си и се замисли. Елис слушаше разговора между капитан Менюъл и домакина, които обсъждаха целесъобразността на някои военни порядки. Грифит сякаш се бе наговорил с възлюбената си да мълчи, но когато Кетрин, оглеждайки се крадешком, срещна проницателния поглед на Бъроуклиф впит в лицето й, той побърза моментално да сведе очи.

— Да вървим, Сесилия — извика тя след кратко двоумение. Прекалено злоупотребяваме с търпението на джентълмените. Не стига, че се застояхме цели десет минути след раздигането на трапезата, но и като отрупахме масата с нашите парфюми, игли и ширити, пречим на кавалерите спокойно да пият мадейрата и да си пушат пурите, нали така, полковник?

— Дума да не става, защото в замяна на това имаме щастието да се наслаждаваме на вашата компания, мис Плаудън.

— Хайде, братовчедке! Виждам, че полковникът става особено учтив, а това е непогрешим признак, че нашето присъствие му е дотегнало.

Сесилия стана и тръгна към вратата, а Кетрин се обърна към младежа и додаде:

— Заповядай с нас в гостната, момко. Там ще можем да направим нашите покупки, без да издаваме тайните на тоалета си.

— Струва ми се, че мис Плаудън забрави за моя буквар — каза Бъроуклиф, като стана от масата и се приближи до тях. Впрочем в кошницата на тоя младеж може да намеря нещо по-подходящо за просвещаването на един възрастен джентълмен, отколкото този учебник за първолаци.

Сесилия, забелязвайки, че той издърпа кошницата от ръцете на юношата, се върна на мястото си и Кетрин волею-неволею последва примера й, макар че бе явно ядосана.

— Я ела тук, младежо, да ми обясниш предназначението на твоите стоки. Това е сапун, а това джобно ножче — все познати неща. А, може ли да зная как се казва това?

— Това ли? Ширит! — отговори младият човек рязко, което можеше съвсем естествено да се обясни с раздразнение, че пречеха на търговията му.

— А това?

— Това ли? — повтори намръщено младежът, който се чудеше да продължава ли да се сърди или да се държи вежливо. — Ами, че това …

— Слушайте, капитане — извика Кетрин, малко неучтиво е да бавите три дами, които горят от нетърпение час по-скоро да си купят някои женски дреболии, като задържате тоя младеж да го разпитвате как се казва иглата за бродиране!

— Моля да ме извините, че зададох такива лесни въпроси — отвърна Бъроуклиф, който разглеждаше някакъв предмет. Но, може би следващият ще бъде по-труден. Капитанът бе поставил предмета на дланта си по такъв начин, че да го виждат само той и младежът. Сигурно и това има название. Как се нарича?

— Това ли? Това … се нарича понякога … плитка лъжичка.

— Може би искаш да кажеш „плитка лъжа“?

— Какво говорите, сър! — ядоса се младежът. Лъжа?!

— Само че плитка — отговори капитанът. Как се казва това, мис Дънскоум?

— У нас на север обикновено му казваме копанче, сър — отвърна хрисимата Елис.

— Копанче или лъжичка, все едно — вметна младият търговец.

— Така ли? А на мен ми се струва, че ти като търговец не познаваш добре стоката си — забеляза Бъроуклиф язвително. Не съм виждал досега младеж на твоите години, който да знае толкова малко. А, как се нарича това … ами това … ами това?

Докато говореше, капитанът вадеше от джоба си едно по едно въжетата, с които кормчията си бе послужил предната нощ, за да завърже своя пленник.

— Това е стъпенка на въжена стълба, това марлин, а това свръзка! — извика юношата разпалено като човек, който иска да възвърне подронената си репутация.

— Стига, стига — каза Бъроуклиф. Ти показа достатъчно убедително, че разбираш добре истинския си занаят и си нямаш понятие от стока. Мистър Грифит, познавате ли този младеж?

— Струва ми се, че да, сър — отговори младият морски офицер, който бе слушал внимателно тоя разпит. Излишно е да криеш повече с каква цел си дошъл тук, мистър Мери.

— Мери?! — възкликна Сесилия Хауард. Значи, ти си моят братовчед? И ти ли си попаднал в ръцете на враговете? Не стига, че…

Младата девойка се опомни навреме, за да не се доизкаже, но признателният поглед, който й хвърли Грифит, ясно показваше, че той мислено бе довършил тази фраза по най-ласкателен за себе си начин.

— Но какво става? — извика полковникът. Моите повереници прегръщат и галят пред очите ми един скитник — амбулантен търговец! Пак ли предателство, мистър Грифит? Какво значи странното посещение на тоя млад джентълмен?