Джеймс Купър - Лоцманът

— Чувала съм, че в мореплаването се прилага тъй наречената буксировка, но трябва да запитам мистър Грифит правилно ли си служа с този термин.

— Дори цял живот да изучавахте морската терминология, едва ли щяхте да се изразявате толкова точно — отвърна младият морски офицер и погледна девойката така, че тя почервеня до ушите.

— Струва ми се, сър, че вашият занаят не е чак дотам труден за изучаване. Но, често ли си служите с тази буксировка, както казва капитан Бъроуклиф … пардон, както казват монасите — sub silentio?

— Пощадете ме, прекрасна лейди — възкликна капитанът и ще сключим с вас споразумение, изгодно и за двама ни. Вие ще ми простите за моя латински, а аз ще подтисна подозренията си.

— Подозрения, сър, е дума, която всяка дама трябва да отхвърли.

— А за мен като войник това е предизвикателство, което не мога да приема. Затова ще трябва да говоря на английски, макар че светите писания са ми постоянни спътници. Предполагам, че мис Плаудън ще може да ни обясни как мистър Кристофър Дилън е потеглил оттук.

Вместо отговор, девойката избухна както преди в силен смях, който дълго не стихна.

— Какво става? — намеси се полковникът. Позволете ми да ви кажа, мис Плаудън, че вашата веселост ми се вижда твърде странна! Надявам се, че не сте обидили с нещо моя роднина! Мистър Грифит, според нашите условия размяната може да стане само ако и двете страни са били третирани еднакво добре!

— Ако мистър Дилън може да се оплаче само от това, че е разсмял мис Плаудън, трябва да се смята за щастливец.

— Не зная, сър. Вярвам, че не съм забравил задълженията си към гостите си, господа! Но, вие влязохте в моя дом като врагове на нашия крал.

— Но, не и на полковник Хауард, сър.

— Не виждам никаква разлика, мистър Грифит. Крал Джордж или полковник Хауард, полковник Хауард или крал Джордж, това е все едно. Чувствата ни, благополучието ни, съдбата ни са едни и същи, въпреки огромното неравенство, което провидението е установило между краля и неговия народ! И нямам никакво друго желание, освен да деля на почтително разстояние, разбира се всички радости и скърби на моя суверен!

— Вярвам, че нашето женско лекомислие не ви пречи да изпълните желанието си, уважаеми сър — каза Сесилия, като стана. Но, ето че идва човек, който ще насочи мислите ни към нещо по-важно от нашите тоалети.

Полковник Хауард, който обичаше и уважаваше племенницата си, от учтивост отложи забележките си за други път, а Кетрин, скачайки с детска палавост от стола, притича до братовчедката си, която в това време се разправяше със слугата. Той бе съобщил, че е дошъл един от ония амбулантни търговци, които предлагат на населението в затънтените села разни дреболии, каквито не могат да се намер тук поради липса на постоянни магазини. Сесилия заповяда на слугата да пусне тоя човек в трапезарията, тъй като обедът бе свършил и присъствието му нямаше да пречи на никого. И понеже всички разбираха, че с това Сесилия искаше да възстанови сговора между сътрапезниците, младият търговец бе въведен незабавно в стаята. Цялото съдържание на малката му кошничка — главно парфюми и дребни женски принадлежности, бе измъкнато и разхвърляно по масата от палавата Кетрин, която се обяви за покровителка на странствуващия младеж и със смях подкани джентълмените да бъдат щедри към нейното протеже.

— Виждате ли, мили мой настойнико, колко верен поданик на краля е тоя младеж, щом предлага парфюм, какъвто употребяват най-малко двама херцози от кралското семейство! Позволете ми да отделя една кутийка специално за вас. По очите ви виждам, че сте съгласен. А, тъй като вие, капитан Бъроуклиф, изглежда забравяте родния си език, ето за вас буквар! Какъв богат избор! Сигурно си имал пред вид манастира „Света Рут“, млади момко, когато си подбирал стоката си?

— Да, милейди — отговори младежът с преднамерено непохватен поклон. Често съм чувал за благородните дами, които живеят в тоя стар манастир и нарочно удължих пътя си с няколко мили, за да предложа стоката си на вас.

— И не си се излъгал. Мис Хауард, това е явно домогване към вашата кесия и не зная дали дори мис Елис ще избегне да даде лептата си в тия бмутни времена. Ела тук да ми помогнеш, момче! Какво по-специално ще ми препоръчаш за тези дами?

Младежът се приближи до кошницата и с вид на алчен, пресметлив търгаш зарови в съдържанието й, а после, без да изважда ръце от нея, където бе обърнал всичко наопаки, показа нещо на засмяната си клиентка.