Джеймс Купър - Лоцманът

— Какво странно има в това, сър — отговори сам Мери, отърсвайки се от неловкостта и придобивайки свободното и самоуверено държане на човек, който от малък се е учил на маниери. — Какво странно има в това, че младеж, лишен от майка и сестри, се е изложил на такъв риск, за да посети две свои родственици, които са му останали единствените близки на тоя свят?

— А защо си се маскирал тогава? Не е необходимо, млади господине, да влизаш в жилището на стария Джордж Хауард потайно, макар и на млади години да си тръгнал по пътя на измяната. Моля мистър Грифит и капитан Менюъл да ме извинят, че изразявам на трапезата си чувства, които може да им се сторят неприятни, но в случая е нужна откровеност.

— Никой не се съмнява в гостоприемството на полковник Хауард — отвърна младежът, но всеизвестна е и неговата вярност към короната.

— Да, млади господине и уверен съм, напълно заслужено.

— Мога ли в такъв случай спокойно да се доверя на човек, който би сметнал за свой дълг да ме арестува?

— Мисля, че може да му се вярва, капитан Бъроуклиф и ми се струва, че тоя момък говори искрено. Защо не е сега тук моят родственик мистър Кристофър Дилън, да го запитам ще се смята ли, че укривам изменник, ако позволя на тоя юноша да си отиде свободно, без да бъде разменен срещу когото и да било?

— Запитайте тоя млад джентълмен за касика — подхвърли, офицерът-вербовчик, очевидно доволен, че бе успял да изобличи Мери, и отново зае мястото си на масата. Може в действителност да е посланик, упълномощен да води преговори от името на негово величество.

— Кажи — обърна се полковникът към Мери, знаеш ли нещо за моя роднина?

Всички впериха тревожни погледи в младежа и няколко секунди наблюдаваха как изражението на безгрижие изчезна от лицето му и се замени с неизмерим ужас. Най-после с глух глас той разкри участта на Дилън:

— Той е мъртъв.

— Мъртъв! — повториха всички в един глас.

— Да, мъртъв — потвърди юношата, поглеждайки едно след друго бледите лица на околните.

След това съобщение настъпи продължително тягостно мълчание, което Грифит пръв наруши, като каза:

— Обяснете ни, сър, как е умрял и къде е трупът му.

— Заровен е в пясъка на брега — отговори Мери предпазливо, защото тутакси съобрази, че ако изпусне нещо, може да издаде гибелта на „Ариел“ и с това да изложи Барнстейбъл на опасност.

— В пясъка? — повториха всички в стаята.

— Да, в пясъка. Но, как е умрял, не мога да ви обясня.

— Сигурно са го убили! — възкликна полковник Хауард, който вече си бе възвърнал способността да говори. Убили са го вероломно, подло и гнусно!

— Не са го убили! — заяви твърдо младежът. Той умря между хора, които не заслужават да бъдат наричани нито вероломни, нито подли.

— Но нали каза, че е умрял? Че моят роднина е заровен в пясъка на морския бряг?

— И едното, и другото е вярно, сър …

— А, отказваш да ни обясниш как е умрял и защо е погребан по такъв недостоен начин?

— Погребаха го по мое нареждане, сър и ако такъв гроб не е достоен, виновни са делата му. А, за това, как е умрял, не мога и не искам да говоря.

— Успокой се, братовчеде! — намеси се Сесилия с умолителен глас. Имай уважение към възрастта на моя чичо и си спомни неговата силна привързаност към мистър Дилън.

Но, старецът вече се бе овладял и продължи разговора по-спокойно.

— Мистър Грифит — каза той, не искам да действувам прибързано, но ще ви помоля да се приберете с другаря си в определените ви стаи. Аз ви уважавам като син на моя приятел Хари и вярвам, че ще удържите на думата си. Вървете, джентълмени, няма да ви поставям под стража.

Двамата пленници се поклониха ниско на дамите и на домакина, след което си тръгнаха. Грифит обаче се поспря на вратата и рече:

— Полковник Хауард, предоставям тоя младеж на вашата милост и внимание. Зная, няма да забравите, че в жилите му тече кръвта на тази, която ви е най-скъпа на тоя свят.

— Стига, сър, стига! — каза старецът и му махна с ръка да продължава пътя си. И вие дами, трябва да се прибирате. Тук не е място за вас.

— Няма да оставя това дете — възрази Кетрин, докато над него тегне такова страшно обвинение. Полковник Хауард, правете с нас каквото щете, защото ние сме във вашата власт, но аз ще споделя неговата участ.

— Струва ми се, че в тази злощастна работа има някакво недоразумение — намеси се Бъроуклиф, като застана между възбудените събеседници и вярвам, че със спокойствие и самообладание всичко ще се оправи. Млади господине, вие носите оръжие и въпреки годините си не може да не знаете какво значи да сте в ръцете на неприятел.