Джеймс Купър - Лоцманът

— Ако са го убили, ще отговарят за това — каза Бъроуклиф, като се разположи отново на масата с невъзмутимост, която свидетелствуваше достатъчно за пълното му безпристрастие. Но, не бива да действуваме прибързано, преди да установим фактите.

Полковникът волею-неволею се съгласи с този разумен довод и също седна на мястото си, докато събеседникът му се залови да разпитва по-подробно младия амбулантен търговец.

За резултата от тоя разпит ще разкажем на читателите, когато му дойде времето, но за да утолим любопитството им ще ги уведомим, че капитанът се убеди, че се подготвя сериозно нападение срещу манастира и същевременно, както сам той вярваше, научи достатъчно неща, за да предотврати опасността.

В долната галерия на манастира Сесилия и Кетрин се разделиха с Елис Дънскоум и се качиха в помещението, отредено им за будоар. Силните чувства, които все повече напираха в гърдите на двете девойки, като виждаха, че по силата на обстоятелствата хората, към които изпитваха най-дълбоко влечение, са поставени в извънредно деликатно, ако не и опасно положение, може би до известна степен им пречеха да почувствуват безпокойство, каквото би трябвало да възбуди разкриването и арестуването на Мери. Младежът като самите тях, беше единствено дете на една от трите сестри, които съединяваха с тесни роднински връзки някои от нашите герои, а крехката му възраст караше братовчедките да изпитват към него симпатии, далеч по-силни от обикновената близост между роднини. Но, те знаеха, че в ръцете на полковник Хауард той можеше да бъде спокоен за живота си, ако не за свободата си. Ето защо, когато премина първоначалното вълнение, предизвикано от неочакваното му появяване след толкова продължително отсъствие, мислите на двете девойки бяха заети по-скоро с последиците, които можеше да има за други арестуването на гардемарина, отколкото с безпокойство за самия него. Скрити от чужд поглед двете братовчедки дадоха свободно изблик на чувствата си, всяка според своя темперамент. Кетрин се разхождаше назад-напред из стаята в трескаво вълнение, а мис Хауард, скрила лице под буйните си тъмни къдрици и затулила очи с нежната си ръка, изглежда, се мъчеше да обмисли положението по-спокойно.

— Барнстейбъл трябва да е някъде наблизо — проговори Кетрин след няколкоминутно мълчание. Той никога не би пратил тоя младеж сам с такава задача!

Сесилия вдигна кротките си сини очи към лицето на своята братовчедка и отвърна:

— Сега трябва да се откажем от всякаква мисъл за размяна. Навярно пленниците ще бъдат задържани като заложници, за да отговарят за смъртта на Дилън.

— Но действително ли е умрял този негодник? Може би това е само заплаха или някаква хитрост на тоя хлапак? Той е смелчак и при нужда не би се поколебал да говори и да действува дръзко.

— Умрял е! — потвърди Сесилия, закривайки с ужас лицето си. Очите на тоя юноша, цялото изражение на лицето му потвърждаваха неговите думи! Боя се, Кетрин, че когато мистър Барнстейбъл е узнал за вероломството на Дилън, позволил е гневът му да вземе връх над благоразумието. Жестоките нрави на войната може да оправдават такова страшно отмъщение върху врага, но нечестно е било от негова страна да забравя за положението на приятелите си!

— Мистър Барнстейбъл не би постъпил така, мис Хауард, — каза Кетрин, като се спря и изправи гордо стройната си снага. Мистър Барнстейбъл не е способен нито да убие подло враг, нито да изостави приятел!

— Но, военните не смятат и не наричат възмездието убийство.

— Каквото и да мислиш, както и да го наричаш, Сесилия Хауард, заклевам се в живота си, че Ричард Барнстейбъл не би пролял ничия друга кръв освен кръвта на отявлените врагове на своята родина.

— Нещастникът може да е станал жертва на гнева на оня страшен моряк, който го отвел като пленник!

— Оня страшен моряк, мис Хауард, има добро сърце като твоето. Той е …

— О, Кетрин — прекъсна я Сесилия, не ми се карай! Нека да не подлютяваме раните си с остри думи!

— Не ти се карам, Сесилия. Просто защищавам братовчедке, един невинен човек, който не е тук, за да отхвърли несправедливите ти обвинения.

— По-добре кажи „сестро“ — поправи я мис Хауард и ръцете им неволно се сплетоха. Защото ние сме като сестри! Но, нека да не мислим за такива страшни неща. Горкият Дилън! Сега, когато го е сполетяла такава трагична участ, не ми се вижда толкова коварен и безчестен, колкото си представяхме! Ти си съгласна с мен, Кетрин, по лицето ти познавам. Но, да не говорим вече за това, Кетрин! Братовчедке Кейт, какво ти става?