Джеймс Купър - Лоцманът

В тази посока всичко беше тъй тъмно и тихо, че това спокойствие само по себе си я плашеше. Може би след обичайната весела глъчка тук се бе възцарила тишината на съня или пък безмълвно се извършваха някакви зловещи приготовления? Но, нямаше повече време за колебание! Кетрин се загърна по-добре с наметалото и с леки, предпазливи стъпки закрачи към определеното за срещата място. Когато се приближи до вратичката, часовникът удари девет. Тя пак се спря, ослушвайки се в печалните звуци, които вятърът носеше до ушите й, сякаш се надяваше, че всеки нов удар на камбанката ще се окаже сигнал, който ще разкрие тайните помисли на Бъроуклиф. Щом заглъхна последният звук, тя отвори вратичката и излезе на пътя. В същия миг зад ъгъла изскочи човешки силует и докато сърцето на Кетрин още туптеше силно от тази неочаквана поява, тя се намери в прегръдките на Барнстейбъл. След първите радостни думи, с които посрещна любимата си, младият лейтенант й разказа за гибелта на шхуната и за тия, които се бяха спасили.

— А сега, Кетрин — завърши той, вярвам, че си дошла при мен, за да не се разделим никога. И ако стане нужда да се върнеш в тая стара обител, то ще бъде да помогнеш за освобождаването на Грифит и след това да се свържеш завинаги с мен.

— Не ще и съмнение! Ти ми разказа за себе си толкова съблазнителни неща, че млада девойка като мен едва ли може да устои на изкушението да напусне дом и приятели. Просто не зная как да ти откажа, Барнстейбъл. Имаш си сносно жилище в развалините. С малко плячка ще можеш да го обзаведеш добре! Вярно, в „Света Рут“ има всичко необходимо, само че не зная къде ще ни прехвърлят след това.

В Йоркския замък или в Нюкасълския затвор?

— Сега не е време за глупави шеги, моя прекрасна присмехулке! — тросна се Барнстейбъл. Обстоятелствата налагат да бъдем сериозни!

— Жената трябва да мисли за реда и удобствата в семейното огнище — отвърна възлюбената му и аз искам да изпълнявам задълженията си както трябва. В тая нощ не мога да видя мрачното ти лице, но чувствувам, че си ядосан. Кога възнамеряваш да започнем къщната работа, ако приема предложенията ти?

— Аз още не съм казал какво възнамерявам да правя, а твоите закачки ме дразнят! Разбира се, щом утихне бурята, корабът, който плених ще се приближи до брега и смятам да избягам с него, когато напердаша тоя англичанин и освободя теб и мис Хауард. Впрочем, преди да слезем от скалите, забелязах нашата фрегата в открито море.

— Това е вече хубава новина! — възкликна Кетрин, очевидно замислена за бъдещето. Все пак може да се сблъскаме с непредвидени трудности.

— Трудности няма и не може да има!

— Не говорете тъй лекомислено за пречките по пътя на любовта, мистър Барнстейбъл. Кога е имало любов без окови и спънки? Редно е дори да ви поискам обяснения, макар че предпочитам да замълча.

— От мен ли? Питай каквото щеш и колкото щеш! Аз съм безгрижен, лекомислен човек, мис Плаудън, но нямам за какво да ви давам обяснения, освен ако не смятате за обида безразсъдното ми увлечение по вас.

Барнстейбъл усети как малката ръка го стисна за лакътя и Кетрин отговори с тон, толкова различен от предишната привидна насмешливост, че той трепна, когато чу първите й думи.

— Мери ни донесе страшна вест! — каза тя. Не исках да повярвам, ала погледът му и отсъствието на Дилън показват, че не лъже.

— Горкият Мери! Значи и той е попаднал в клопката? Но, и те ще си намерят майстора! За съдбата на тоя подлец Дилън ли се интересуваш?

— Вярно, че беше подлец — продължи Кетрин със същия тон и заслужаваше да бъде наказан сурово от теб, Барнстейбъл, но животът е дар божи и не бива да се отнема дори когато отмъстителността човешка иска жертва.

— Животът му бе отнет от тоя, който му го е дал — отвърна морякът. Нима Кетрин Плаудън може да ме подозира в такава низост?

— Не те подозирам, не те подозирам — възкликна Кетрин и никога не бих повярвала, че си способен на такова нещо. Не ми се сърди, не бива да ми се сърдиш, Барнстейбъл! Да беше чул жестоките подозрения на моята братовчедка Сесилия и да знаеше как живо си представях злините, които са ти причинени, и изкушението да отхвърлиш всякаква мисъл за прошка. А, същевременно не можех да повярвам, че имаш пръст в тая работа, щеше … щеше поне да разбереш колко по-лесно е да защищаваш тоя, когото обичаш, от откритите нападки на другите, отколкото от собствената си ревност.

— Тия думи за обич и ревност те оправдават напълно! — извика Барнстейбъл от все сърце и след като с още няколко думи утеши Кетрин, чието вълнение се изля в сълзи, разказа накратко как бе загинал Дилън.