Джеймс Купър - Лоцманът

— Мислех, че мис Хауард има по-добро мнение за мен и не е способна на такива подозрения — каза той на края. Грифит се е проявил като лош представител на нашия занаят, ако е създал такова впечатление за нас.

— Не зная щях ли да имам по-добро мнение за мистър Грифит, ако той беше командир на загиналата шхуна, а ти пленник — отвърна Кетрин. Нямаш представа колко много сме слушали със Сесилия за военните нрави, колко пълно е въображението ни със страшни картини. За заложници, наказателни експедиции и екзекуции! Но, сега като че камък падна от сърцето ми и съм почти готова да заявя, че съм съгласна да вървя по житейския път ръка за ръка с теб.

— Добре си решила, моя мила Кетрин и бог да те благослови за това! Другарят ти в живота може да не е такъв, какъвто заслужаваш, но ще видиш, че няма да съжаляваш. А, сега да помислим какво да правим по-нататък.

— Тук именно има една трудност. Страх ме е да не би Грифит да накара Сесилия да избяга с него, противно на … противно на… как да се изразя, Барнстейбъл?… Противно на капризите й или на убеждението й Сесилия за нищо на света не би се съгласила да напусне чичо си, аз пък нямам смелост да оставя клетата си братовчедка на произвола на съдбата дори за да си свия гнезденце с мистър Барнстейбъл!

— Искрено ли говориш, Кетрин?

— Почти, ако ненапълно.

— Значи, жестоко съм се излъгал! По-лесно е да се намери път без карта и компас в безбрежния океан, отколкото в лабиринтите на женското сърце!

— Не, не, безумецо! Ти забравяш, че съм ниска на ръст, значи сърцето ми е много близо до главата. Толкова близо, че се страхувам за благоразумието на тая, която го носи! Но, няма ли начин да накараме Грифит и Сесилия да изпълнят желанието си, без да се прибягва до излишно насилие?

— Няма. Той е по-старши по чин от мен и щом го освободя, ще предяви правата си на командир. В по-спокойно време може да се поспори има ли такива права, ала сега моите хора знаеш, че те са само част от екипажа на фрегатата, ще се подчиняват безусловно на заповедите на първия лейтенант, който не се шегува, когато става дума за служебен дълг.

— Просто ще се пръсна от яд — каза Кетрин, че всички мои тъй добре обмислени планове отиват по дяволите поради упорството на тази своенравна девойка! Но, преди всичко правилно ли си преценил силите си, Барнстейбъл? Уверен ли си, че ако опиташ, ще успееш без да се изложиш на риск?

— Напълно съм уверен в бойния дух и физическите сили на моите моряци. Те са скрити наблизо. На такова място, където никой не би търсил неприятел, и с нетърпение чакат да им дам знак за действие. Едно неочаквано нападение не само ще ни осигури победата, но и ще ни я поднесе без кръвопролитие. Ти ще ни помогнеш да се вмъкнем в манастира, Кетрин. Първо ще пипна тоя офицер-вербовчик и тогава целият му отряд ще се предаде, без да пукне пушка. Може би след това Грифит ще се вразуми. Ако пък не, няма да отстъпя без борба командуването на един освободен пленник.

— Дай боже всичко да мине без кръвопролитие! — прошепна приятелката му, поуплашена от картините, породени във въображението й от думите на моряка.

И най-тържествено те умолявам, Барнстейбъл, в името на чувствата ти към мен и на всичко, което ти е свято, да закриляш полковник Хауард от всякакви опасности. Не бих простила дори една обида, нанесена на моя несдържан и упорит, но добър и безобиден стар настойник. И без това, струва ми се, съм му създала премного неприятности, та пази боже да стана причина за някакво сериозно нещастие!

— Не само той, но и всички около него ще бъдат извън всякаква опасност, в което ще се убедиш, Кетрин, като чуеш моя план. Няма да минат и три часа и тоя стар манастир ще бъде във властта ми. А Грифит … да, Грифит ще трябва да ми се подчинява, докато излезем отново в открито море.

— Не се залавяй с нищо, докато не бъдеш напълно уверен, че ще успееш да надвиеш не само враговете, но и приятелите си — предупреди го разтревожената Кетрин. Помни едно: И Грифит, и Сесилия са толкова увлечени от чувствата си, че нито той, нито тя ще ти бъдат съюзници.

— Така става, когато прекараш четири от най-хубавите години на живота си между тухлени стени в зубрене на латински граматики, синтаксиси и други подобни глупости! А, можеше да ги оползотвори на някое хубаво корабче, като се научи поне да съставя отчет за дневната работа и да определя къде се намира корабът след буря. Ученето в колеж може да има смисъл за човек, който трябва да хитрува, но няма особена поза за тоя, който изучава човешката природа, като гледа смело хората в лицето, а ръката му е винаги готова да действува, както езикът му — да говори. Забелязал съм изобщо, че окото, което умее добре да чете латински, не може да разчита компаса или да се ориентира в нощен шквал. И все пак Грифит е истински моряк, макар че съм го чувал да чете дори Новия завет на гръцки! Слава богу, че бях достатъчно умен да избягам от училище още на втория ден, след като почнаха да ме учат на чужд език и мисля, че въпреки невежеството си пак съм си честен човек и способен моряк!