Джеймс Купър - Шпионинът

Облечена така и изправена с гордата осанка, отличаваща тогавашните нрави, мис Пейтън би могла да засенчи цял рояк съвременни красавици.

Вкусът на Сара не я бе оставил по-назад от леля й. Роклята й, различаваща се от току що описаната само по плата и цвета, показваше не по-зле преимуществата на красивата и фигура. Нейният тоалет бе в бледосиньо, но двадесетгодишната възраст не изисква да се прикрива онова, което на четиридесет изглежда благоразумно да се скрие, така че гарнитурата от изящна дантела само отчасти изпълняваше тази роля. Горната част на бюста й и нежните извивки на раменете блестяха с естествената си красота, и както и при леля й, на шията й имаше троен гердан от перли, съчетан с подходящи обици. На главата й нямаше шапка и косата бе прибрана назад, така че да открива за погледите чело, полирано като мрамор и бяло като сняг. На врата й падаха няколко изящни къдрици, а на главата си бе сложила букет изкуствени цветя, напомнящ корона.

По съвета на доктор Ситгрейвз, който бе успял да накара пациента си да заспи, след като се погрижи за някои от симптомите на треската, последвали вълнението на срещата, мис Сингълтън бе оставила брат си сам. Внимателната господарка на къщата я бе убедила да се присъедини към останалите и сега тя седеше до Сара, и външността й малко се различаваше от нейната, освен по това, че не бе напудрила гарвановочерните си къдрици и необикновено голямото й чело, както и блестящите й очи й придаваха замислен вид, подчертан от бледността на страните й.

Най-млада и последна, но не и най-непривлекателна в този парад на женска красота бе Франсис, най-малката дъщеря на мистър Уортън, която както вече казахме, бе напуснала града преди да достигне възрастта на модата. По онова време някои неспокойни духове вече започваха да нарушават обичаите, които толкова дълго бяха пречили на удобството на техния пол, и младото момиче се бе осмелило да повери красотата си на природните дадености, а това което природата бе създала, бе шедьовър. Тя на няколко пъти бе решавала да вложи повече усилия в украсяването на персоната си, но след всяко такова решение бе отправяла напрегнат взор на север и неизменно се бе отказвала.

В уречения час нашата героиня се появи в гостната, облечена с бледосиня копринена рокля, чиято кройка много напомняше тази на сестра й. Косата бе оставена както я бе дарила природата, но изобилието й бе прибрано на тила посредством светъл гребен от костенурка, чийто цвят едва се различаваше сред златистите кичури. Роклята й нямаше басти или гънки и така точно следваше формите й, че човек би си помисли, че хитрото момиче има достатъчна представа за красотите, които роклята показва. Отпред имаше орнамент от богата дрезденска дантела, който омекотяваше контурите на фигурата. На главата й нямаше украшения, но на врата си носеше златна огърлица, закопчана отпред с орнамент от красив, червен халцедон.

Веднъж, само веднъж, докато отиваха към масата Лоутън успя да зърне стъпалото и изпод диплите на роклята, обхванато от обувки от сипя коприна с диамантени токи. Драгунът въздъхна дълбоко при мисълта, колко прекрасно тези, обувки биха украсявали един менует, макар че в стремената биха били безполезни.

Когато чернокожият се появи на прага на стаята и се поклони дълбоко, жест който от векове се тълкува като „Масата е сложена“, мистър Уортън, облечен в светлокафява дреха украсена с огромни копчета, се приближи изискано към мис Сингълтън и като се наведе напудрената си глава почти до протегнатата си ръка, пое нейната.

Доктор Ситгрейвз предложи същата почит на мис Пейтън и бе посрещнат със същата благосклонност, но дамата първо се спря докато сложи ръкавиците си.

Сара удостои полковник Уелмър с усмивка, докато той изпълняваше същото задължение, а Франсис подаде крайчеца на фините си пръсти на капитан Лоутън с моминска срамежливост.

Доста време мина докато всички се настаниха удобно около масата, с подобаващото внимание към етикета и обичаите, за голямо удоволствие на Цезар. Чернокожият добре знаеше, че с времето ястията не стават по-хубави и, въпреки че много добре схващаше недостатъците на изстиналите блюда, беше извън възможностите му, да прецени скритите последствия от това, за обществото, държащо на добрите нрави.

Първите десет минути харесаха на всички, освен на капитана на драгуните. Дори той щеше да е напълно доволен, ако извънредната учтивост на домакина и мис Пейтън не му пречеха да опитва ястията които желае, за да може да отклони тези, които не желае. Както и да е, след време угощението бе в разгара си и вниманието им към храната бе по-красноречиво от хиляди похвални думи за уменията на Дайна.