Джеймс Купър - Шпионинът

— Ах, мис Жанет — каза Цезар клатейки глава и с израз напълно подхождащ на думите му — ужасно видиш Джони Бърч става от легло, когато умрял!

Това сложи край на разговора, макар че чернокожият си обеща да побърбори за това до насита, и не пропусна да се наслади на това удоволствие по-късно.

След като призракът бе оставен на мира, работата на мис Пейтън започна да върви бързо и когато слънцето бе изминало два часа път след пладне, от кухнята към гостната започна официална процесия, предвождана от Цезар, който на дланите на жилестите си ръце поддържаше дива пуйка със сръчността на цирков балансьор. Следваше слугата на капитан Лоутън, който ходеше сковано и с разкрачени крака, сякаш оставяше място за коня си, и който носеше шунка с истински аромат от Вирджиния — подарък от брата на старата мома, живеещ в Акомак. Носачът на това вкусно блюдо следеше товара си с военна педантичност и когато пристигна на местоназначението бе трудно да се каже, кое има повече сок — шунката, или устата му. Трети поред бе ординарецът на полковник Уелмър, който носеше пилета фрикасе и панирани стриди. След него беше помощникът на доктор Ситгрейвз, който инстинктивно бе сграбил огромен супник, като нещо, което най-много напомня нещата, от които разбира и който вървя в крак с другите докато парата от супата не замъгли така очилата, които носеше като белег на професията си, че се наложи да остави супника на пода докато освободи очите си, така че да се ориентира в купчините порцелан на масата.

Следваше още един войник, който прислужваше на капитан Сингълтън и който сякаш пригодил апетита си към тежкото състояние на господаря си, се бе задоволил да понесе две печени патици, чийто аромат го караше Да съжалява, че малко преди това е излапал закуската, предназначена за сестрата на капитана, заедно със своята.

Бялото момче, което живееше в къщата, идваше най-накрая, стенейки под различните съдове с плодове, с които необмислено го бяха натоварили.

Но това далеч не бе всичко, подготвено за обяда. Едва оставил птицата, само допреди седмица летяла волно над планините без и да сънува, че ще се окаже толкова скоро в такова вкусно обкръжение, Цезар се врътна на пета и пое обратно към кухнята. Това действие на черния бе повторено и от останалите, така че скоро нова процесия влезе в гостната в същия ред. Чрез това възхитително шествие цели ята гълъби, пъдпъдъци, множество калкани, костури и бекаси също се намериха при компанията.

Една трета атака осигури подходящи количества картофи, лук, цвекло, салати и всички други дребни неща, нужни за едно добро угощение.

Масата сега се огъваше под това американско изобилие и Цезар, като огледа всичко с доволство и донамести всяка чиния, която не бе поставил със собствените си ръце, съобщи на господарката, че задачата му е успешно изпълнена.

Около половин час преди току-що описаната кулинарна процесия, дамите изчезнаха по горе-долу същия необясним начин, както и лястовичките при приближаването на зимата. Но пролетта на тяхното завръщане дойде и сега всички се събраха в стаята.

Добросърдечната стара мома бе решила, че случаят си струва не само извънредните кулинарни приготовления, но и да украси собствената си персона с тоалет, достоен за гостите, които имаше щастието да бъдат на масата й.

На главата си мис Пейтън носеше шапка от най-фин лен, украсена с широка дантелена лента и китка изкуствени цветя точно над челото.

Цветът на косата и не можеше да се различи под изобилната пудра, но леките къдрици в краищата до някъде нарушаваха официалността на прическата и придаваха женствена мекота на чертите й.

Роклята и беше от тежка коприна, виолетова на цвят и изрязана ниско отпред, с корсаж от същия материал, който подчертаваше истинските пропорции на фигурата и от раменете до кръста. Надолу роклята падаше на богати дипли и доказваше, че пестеливостта не е от слабостите на деня. Една малка флъонга показваше красотата на материала и спомагаше да придаде величие на фигурата й.

Високият ръст на дамата бе увеличен от обувки от същия материал, чиито токчета подпомагаха с повече от инч щедростта на природата.

Ръкавите бяха къси и прибрани до лакътя, откъдето започваха големи дантелени маншети, които падаха надолу в богато изобилие при вдигане на ръката. Дрезденските дантели и финия лен придаваха допълнителна изящност на ръцете, запазили белотата и формата си. Три реда едри перли обхващаха шията и една дантелена кърпа частично закриваше непокритата от коприната част, която, както мис Пейтън бе научила от четиридесетгодишният си опит, сега не трябваше да е на показ.