Джеймс Купър - Шпионинът

Междувременно Хенри Уортън влезе в стаята на полковник Уелмър и със съчувствието си успя да го върне към доброто му благоразположение. В следствие на това полковникът бе в състояние да стане и да се приготви за среща със съперник, за когото се бе изразил така пренебрежително, и както резултатът бе показал — без причина. Уортън знаеше, че липсата на щастие, както и двамата наричаха поражението, се дължи на прибързаността на полковника, но се въздържа да говори за каквото и да било, освен за нещастния случай, лишил англичаните от командващ, на което той добродушно приписваше последвалите събития.

— С една дума Уортън, — каза полковникът като извади единия си крак от леглото — това може да се нарече комбинация от лоши събития — твоят собствен неуправляем кон попречи заповедта ми да бъде предадена на майора навреме, за да нападне бунтовниците във фланг.

— Така е, — каза капитанът и ритна един чехъл към леглото — ако бяхме успели да дадем няколко залпа във фланга на тези храбри вирджинци, щяхме да ги накараме да завият надясно.

— Да, при това за нула време! — извика полковникът и другият му крак последва партньора си — След това трябваше да победим пешаците, а маневрата им даде много добра възможност за атака.

— Да, — съгласи се другият и изпрати втория чехъл при първия — но и този Дънуди никога не пропуска добро положение.

— Мисля, че ако трябваше да направим всичко отначало — продължи полковникът и се изправи на краката си — бихме могли да променим нещата значително, макар че главното, с което бунтовниците могат да се хвалят сега е моето пленяване. Ти видя, че опитът им да ни изкарат от гората бе отблъснат.

— Щеше да бъде, ако се бяха опитали — каза капитанът и хвърли останалите му дрехи така че да ги достигне.

— Но то е едно и също — отвърна Уелмър и започна да се облича. — Да заемеш позиция, от която да притесняваш неприятеля, това е основата на военното изкуство.

— Без съмнение си спомняш тогава, че една от атаките им бе напълно сломена.

— Да, да! — извика полковникът оживен. — Ако бях там, за да увелича това преимущество, можеше и да ги победим.

Като каза това, той още повече се оживи при обличането си и скоро бе готов да се появи с напълно възстановено добро мнение и убеденост, че пленяването му е резултат от нещастия, неподвластни на човек.

Новината, че полковник Уелмър ще участва в гощавката по никакъв начин не намали бързината на приготовленията и Сара, след като прие комплиментите на джентълмена и любезно се осведоми за състоянието на раните му, му предложи съветите си по отношение на приготвените с труд блюда, които тогава често се срещаха в селския живот, а и сега не са напълно изчезнали от домакинствата ни.

Ароматът на приготовленията, забелязани от капитан Лоутън, започна да изпълва къщата и някои вкусни миризми, издигащи се от подземните владения на Цезар, предоставиха на войника най-приятни уверения, че обонянието му, което в такива случаи бе също толкова чувствително, колкото в други случаи бяха очите му, все още вярно му служи и за да се наслади на тези аромати още с появата им, драгунът така се разположи на прозореца, че нито облаче пара, наситено с ароматите на изтока не можеше да отиде към небето, без първо приятно да окади носа му. Но той по никакъв начин не си позволи да заеме това удобно положение, без преди това да сам да се подготви така, както изискваше достойнството на гощавката, доколкото оскъдният му гардероб позволяваше. Униформата на неговата част бе паспорт и за най-добрите маси, а тази макар и почерняла от вярна служба и безцеремонна употреба, бе добре почистена и украсена за случая. Главата му, която природата бе дарила с чернотата на гарга, сега блестеше с белотата на снега, а кокалестите му ръце, на които толкова подхождаше сабята се показваха изпод дантелените маншети с нещо подобно на моминска свенливост. Грижите на драгуна не се простираха по-далеч, освен че ботушите му блестяха с повече празничен блясък, а шпорите искряха на лъчите на слънцето, както подобаваше на чистия метал, от който бяха направени.

Цезар се движеше из стаите с вид по-важен дори и от този, който имаше при изпълнението на тъжния ритуал сутринта. Чернокожият се върна рано от задачата, за която го бе изпратил търговеца, и като се подчини на нареждането на господарката си, бързо се яви да предостави услугите си там, където ги дължеше. Задълженията му сега бяха наистина толкова сериозни, че само в отделни моменти можеше да разказва на черния си брат, изпратен да придружи мис Сингълтън до Локъст, отделни случки от невероятните си преживявания от предната паметна нощ. Като използваше много изобретателно тези моменти, Цезар разказа толкова основни моменти от своя разказ, колкото очите на слушателя му да се отворят до краен предел. Слабостта към чудесата у тези цветнокожи господа бе вродена и трябваше мис Пейтън да наложи авторитета си, за да отложи остатъка от историята за по-подходящо време.