Джеймс Купър - Шпионинът

— А държането на човешки същества в робство, и това ли не нарушава божиите закони?

Хирургът напълни чашата си и като се прокашля, завърна се на полесражението:

— Сър, — каза той — робството е произлязло отдавна и не е характерно само за дадена религия или форма на управление. Всички цивилизовани нации в Европа са държали човешки същества в една или друга форма на робство.

— Да, освен Англия — каза гордо майорът.

— Не сър, — продължи хирургът убедено, усещайки, че боят се пренася на чужда територия — не мога да изключа Англия. В края на краищата нейните чеда, нейните кораби и нейните закони позволиха робството да се установи по тези земи. Отговорността се пада на английските институции. Няма и педя земя, принадлежаща на Англия, където ако от негъра има полза, той да не е превърнат в роб. В самата страна роби няма, но пък има достатъчно хора, които са просяци. Същото важи и за Франция, и за повечето други европейски държави. Докато бяхме съгласни да сме колония, за робството тук не се казваше нито дума, а сега, когато сме решени да си осигурим колкото се може повече свобода, ни упрекват за това, което е подарък от Англия. Вашият господар ще освободи ли робите, ако успее да победи новите щати, или ще постави белите в същото положение, в което толкова време бе доволен да вижда черните? Вярно е, тук има робство, но постепенно това трябва да се излекува, или ще създадем зло, по-голямо от това, което преживяваме в момента. Без съмнение, когато напредваме, освобождаването на робите ще тегне над нас, докато един ден по тези земи няма да има нито едно подобие на Създателя, намиращо се в положение такова, че да няма право да съди за добрината на този Създател.

Трябва да се помни, че доктор Ситгрейвз говореше това преди четиридесет години и Уелмър не бе в състояние да обори тези пророчески думи.

Англичанинът намери проблема за твърде заплетен и се оттегли в стаята, в която се бяха събрали дамите. Той седна до Сара и намери по-приятно занимание в разказите за светския живот в столицата и за хилядите дребни случки с техните общи познати. Мис Пейтън слушаше с удоволствие докато раздаваше лакомствата за чая, а Сара често навеждаше над ръкоделието си лице, поруменяло от ласкателните забележки на събеседника и.

Диалогът, който описахме установи пълно примирие между хирурга и приятеля му, и след като последният се отби при Сингълтън, двамата се сбогуваха с дамите и се качиха на конете. Единият отиваше при ранените в лагера, а другият — да се присъедини към частта си. На портата, обаче, те бяха спрени от събитие, за което ще разкажем в следващата глава.

Вече споменахме, че според американските обичаи, мъртъвците остават с близките си само за кратко време, а опасността бе накарала амбулантния търговец да съкрати дори и него. Сред объркването и вълненията на описаните събития смъртта на стария Бърч остана незабелязана, но все пак за ритуалите на погребението се събраха достатъчен брой съседи. Именно тази процесия накара драгуна и лекаря да спрат. Четирима души носеха тялото, поставено на обикновена носилка и имаше още четирима, готови да ги сменят. Харви Бърч вървеше до ковчега, а до него крачеше Кейти Хейнс с най-решително изражение на печал. Мистър Уортън и английският капитан бяха непосредствено до опечалените, а най-отзад бяха двама трима стари хора с няколко деца. Капитан Лоутън седеше на седлото без да продума и когато процесията се изравни с него, Харви Бърч за първи път вдигна поглед от земята и видя врага, от който толкова много се боеше така близо до него. Първият му импулс бе да побегне, но след това впи очи в ковчега на баща си, овладя се и премина пред Лоутън с твърди крачки, но с разтуптяно сърце. Драгунът бавно свали шапката си и остана така, докато покрай него минаха мистър Уортън и синът му, а след това заедно с лекаря се присъедини мълчаливо към процесията.

Цезар се появи на вратата на кухнята и със сериозен вид също тръгна с останалите, макар и смирен и на голямо разстояние зад конниците. Старият негър бе поставил малко над лакътя си бяла кърпа, тъй като откакто бе напуснал града, сега за първи път му се отдаваше възможност да се покаже в траур. Той много уважаваше приличието и появяването му по този начин бе в немалка степен подтикнато от черния му събрат от Джорджия, на когото искаше да покаже порядъчно нюйоркско погребение. Ентусиазмът му бе приета много добре и при завръщането му предизвика само една лекция за уместността на нещата от страна на мис Пейтън. Това, че е отишъл бе прието добре, но кърпата бе сметната за излишно церемониалничене, тъй като ставаше дума за човек, който през целия си живот е работил черна работа.