Джеймс Купър - Шпионинът

— Приятели и съседи, благодаря ви, че ми помогнахте да погреба мъртвия.

След това всички поседяха известно време мълчаливо и тихо се разотидоха. Някои придружиха опечалените до къщата им и почтително ги оставиха пред входа. Но с Харви и Кейти влезе един човек, който бе добре известен в околността с многозначителния прякор „спекуланта“. Когато той ги последва, сърцето на Кейти се изпълни с мрачни предчувствия, но Харви учтиво му предложи стол и явно бе очаквал посещението.

Търговецът отиде до вратата и огледа предпазливо долината, след което бързо се върна и каза:

— Слънцето вече не огрява източния хълм. Нямам време. Ето нотариалния акт за къщата и земята. Всичко е според закопа.

Другият взе документа и го проучи бавно, отчасти — от предпазливост, отчасти поради нещастното обстоятелство, че като малък образованието му било занемарено. През това време Харви започна да събира някои неща, които възнамеряваше да вземе със себе си. Кейти вече се бе осведомила дали починалият е оставил завещание. Тя видя Библията да потъва в повия чувал, който бе направила за него, със стоическо безразличие, но когато шестте сребърни лъжици бяха положени до нея, съвестта и заговори срещу такава явна загуба на собственост. Тя наруши тишината:

— Когато се ожениш, тези лъжици ще ти трябват, Харви.

— Никога няма да се оженя.

— И така да е, няма нужда да правиш прибързани обещания дори и на себе си. Човек не знае какво ще стане. Но и искам да знам, за какво ще са му на сам мъж толкова лъжици? Аз мисля, че всеки мъж, който е добре осигурен, е длъжен да има жена и семейство.

По онова време, богатството на жените от нейната класа най-често се състоеше от една крава, легло, трудът на собствените им ръце под формата на калъфки за възглавници, одеяла, чаршафи и, там където съдбата е особено благосклонна, половин дузина сребърни лъжици. Чрез труд и разум старата мома се бе сдобила с останалите вещи и не е трудно да си представим, че когато видя как неща, които от дълго време бе смятала за свои, изчезват в големия чувал, още повече след декларацията на Харви, тя се почувства неудовлетворена. Но той не обърна внимание на възгледите и чувствата й, а продължи да пълни чувала, докато той доби обичайните за търговеца размери.

— Доста се притеснявам за сделката, — каза купувачът след като най-накрая се справи с клаузите на документа.

— Защо?

— Боя се, че няма да я признаят. Знам че двама от съседите утре напускат къщите си, защото им ги конфискуват. Ако трябва да дам четиридесет паунда и да загубя всичко ще ми дойде много.

— Могат да отнемат само моето право — каза търговецът. — Плати ми двеста долара и къщата ще е твоя. Ти си добре известен републиканец и поне теб няма да закачат. — Докато Харви говореше, заедно с вниманието към сделката се прокрадна и някаква странна горчивина.

— Да кажем сто и сделката е сключена — каза купувачът и се ухили, смятайки, че се усмихва добронамерено.

— Сключена? — повтори изненадан търговецът. — Мислех, че вече е сключена!

— Нищо не е сключено докато не ми дадеш документите и аз не ти платя на ръка.

— Документите са у теб.

— Да, и ще ги задържа, ако се съгласиш с цената. Хайде, казваме сто и петдесет и няма много да придирям. Ето ги парите.

Търговецът погледна през прозореца и с ужас видя колко бързо напредва вечерта. Знаеше, че всяко забавяне в къщата застрашава живота му и все пак не можеше да търпи мисълта, че ще го измамят по този начин, при това във вече уговорена сделка. Той се поколеба.

— Е — каза купувачът — би могъл да намериш друг до сутринта, но след това наследството ти няма да струва много.

— Вземи ги, Харви, — обади се Кейти, която не можеше да устои на толкова пари, колкото имаше пред нея. Освен това, бяха в английски гвинеи. Гласът й сепна търговеца и сякаш му дойде нова идея.

— Съгласен съм с цената — каза той и като се обърна към старата мома, остави част от парите пред нея и продължи:

— Ако имаше как иначе да ти платя, щях да изгубя всичко, но нямаше да се оставя да ме мамят по този начин.

— Все още можеш да губиш — измърмори непознатият подигравателно и излезе от къщата.

— Да — каза Кейти, като го проследи с поглед. — Той знае положението ти и мисли като мен. Сега когато старецът е мъртъв, трябва ти някой да се грижи за теб.

Търговецът се подготвяше за заминаването си и не обърна внимание на тези думи, а тя поднови атаката. Тя бе живяла толкова много години в очакване да се свърши с надеждите, но по съвсем друг начин отколкото сега се очертаваше, че мисълта за раздялата започна да я тревожи повече отколкото тя смяташе, че е в състояние да се тревожи за толкова отчаян и самотен човек.