— Дойде ли човекът, когото исках да видя, сър?
— Очаква нарежданията ви, ваше превъзходителство.
— Ще го приема тук и насаме, ако обичате. Секретарят се поклони и излезе. След няколко минути вратата отново се отвори, един човек се вмъкна вътре и застана на почтително разстояние от генерала без да каже дума. Той не усети влизането му, тъй като се бе загледал в огъня, все още потънал в мислите си. След малко той промърмори на себе си:
— Утре трябва да вдигнем завесата и да открием плановете си. Дано Небето ги благослови…
Слухът му долови едно малко движение на влезлия, той се обърна и видя, че не е сам. Посочи безмълвно огъня, към който човекът се приближи, макар че множеството му дрехи, сякаш предназначени за маскировка, а не за удобство, правеха топлината ненужна. Един втори учтив жест му посочи стол, но странникът отказа със скромна благодарност. Последва нова пауза. След това офицерът стана и извади от едно бюро малка, но явно тежка чанта.
— Харви Бърч — каза той обръщайки се към него. — Дойде времето, когато нашата връзка трябва да се прекъсне. Отсега нататък, и завинаги, ние трябва да сме непознати.
Търговецът отпусна гънките на палтото, което скриваше формата на тялото му и погледна лицето на генерала. След това наведе глава и каза:
— Щом, ваше превъзходителство желае…
— Налага се. Откакто заех поста, който заемам сега, мой дълг бе да познавам много хора, които като теб ми осигуряваха информация. На теб съм се доверявал повече, отколкото на останалите. У теб забелязах уважение към истината и принципите и, радвам се да го кажа, в това ти качество не съм бил излъган никога. Единствено ти познаваш тайните ми агенти в града и не само съдбите им, но и животът им сега зависи от твоята лоялност.
Той спря сякаш за да размисли и направи справедлива оценка на търговеца, след което продължи:
— Ти си един от малкото, които съм използвал, останали верни на каузата и, макар че си създаде репутация на шпионин на враговете ни, ти никога не си предал информация, която не ти е било позволено да предадеш. От целия свят само аз знам, че си действал вярно в името на американската свобода.
Слушайки, Харви постепенно вдигна глава и по лицето му, докато се бореше с чувствата си, се разля червенина, а погледът му потърси очите на генерала.
— Мой дълг е да заплатя за усилията ти. Досега ти отлагаше получаването на тази награда и вече ти дължа много. Не желая да подценявам опасностите, на които си се излагал — ето тук има сто дублона — не забравяй, че страната ни не е богата. Затова са и толкова малко.
Търговецът погледна генерала, но когато той му подаде парите, дръпна се назад сякаш не иска да ги приеме.
— Признавам, че не са достатъчно за службата и рисковете ти, но сега само това мога да предложа. По-нататък, може би ще съм в състояние да увелича сумата.
— Мислите ли, ваше превъзходителство, че съм излагал живота си на опасност, и че съм провалил доброто си име за пари?
— Ако не за пари, тогава за какво?
— Вас кое ви докара на бойното поле, ваше превъзходителство? Кое ви кара ежедневно и ежечасно да излагате безценния си живот в битките и на опасностите? Защо трябва да се жали човек като мен, когато хора като вас рискуват всичко за страната си? Не, не, не. Няма да докосна и долар от тези, които ми давате. Бедната Америка ще има нужда от тях.
Генералът изпусна чантата и до края на разговора им тя остана в краката на търговеца недокосната. Офицерът погледна лицето му изпитателно и продължи:
— Може би има много мотиви, които ме управляват и които не са ти известни. Положението ни се различава — аз съм командващ на армията, а ти ще умреш с репутацията на враг по родните си земи. Помни, че истината за теб няма да може да бъде разкрита с години. Може би и никога.
Бърч отново сведе глава, но не се поддаде на аргументите.
— Скоро ще остарееш, вече не си в първа младост. С какво ще живееш отсега нататък?
— С тези отговори търговецът и протегна напред отрудените си ръце.
— Но те могат да ти изневерят. Трябват ти достатъчно пари за да преживееш старините си. Спомни си рисковете и грижите си. Казах ти вече, че много хора зависят от твоята дискретност. Какъв залог за твоята вярност мога да им дам?
— Кажете им — каза Бърч и несъзнателно настъпи чантата — кажете им, че няма да взема златото.
По лицето на генерала се разля доброжелателна усмивка и той хвана здраво ръката му.
— Сега наистина те познавам. И въпреки че причините, поради които съм излагал на опасност живота ти, още съществуват и не мога да разкрия истинската ти дейност, желая да си останем приятели. Не се колебай да ме потърсиш, когато имаш нужда, или страдаш и докато съм жив с радост ще се срещам с такъв благороден и достоен човек. Ако някога се разболееш или те налегне нуждата, ако някога отново се възцари мирът, почукай на вратата на този, който ти е известен като Харпър и той ще удостовери кой всъщност си ти.
Читать дальше