Джеймс Купър - Шпионинът

— Тя беше ангел — прекъсна го старецът със глас, чиято енергия и рязкост стреснаха войника.

— Познавате ли я? — извика синът и по лицето му заигра удоволствие.

Отговорът на непознатия бе заглушен от неочакван и тежък артилерийски тътен, който бе последван от пушечни залпове. За няколко минути някъде наблизо се разгоря истинска битка.

Двамата офицери забързаха към лагера си, придружени от непознатия. Възбудата и загрижеността, предизвикани от боя, наложиха разговорът да се прекрати и тримата продължиха към армията, изказвайки различни предположения за причините за стрелбата и за вероятността от общо сражение. По време на краткото им придвижване, капитан Дънуди няколко пъти погледна стареца приятелски, който вървеше с невероятна за годините си лекота. Добрите думи за майка му, която обожаваше, бяха стоплили сърцето му. Скоро достигнаха полка си и капитанът горещо помоли странника да го намери на следващия ден и да поговорят в палатката му. След това се разделиха.

Всичко в лагера говореше за наближаващия бой. На няколко мили оръдейните гърмежи и залповете заглушаваха рева на водопада. Войниците скоро потеглиха, за да окажат помощ на вече биещите се. Нощта се спусна преди подкрепленията и доброволците да достигнат Лъндис Лейн — път, който се отделя от реката и минава покрай едно конусообразно възвишение, недалеч от пътя към водопада. На върха на това възвишение бе разположена британската артилерия, а в подножието му бе славната бригада на генерал Скот, която от дълго време храбро отстояваше в неравното сражение. Сформира се нова линия и една американска част щурмува врага във фланг, прогони с щиковете си артилеристите и завзе оръдията. Към тях незабавно се присъединиха приятелите им и врагът бе прогонен. Но към британците се присъединяваха многобройни подкрепления и те не можеха да останат дълго без да реагират. Последваха нови и ожесточени атаки, за да овладеят отново оръдията, но всички бяха отблъснати с унищожителен огън. По време на последната атака младият капитан поведе хората си напред, за да разпръснат група дръзки британци. Той успя, но при завръщането на позициите, не намери младия си приятел там където би трябвало да бъде. Скоро след това бе дадена заповед за завръщане в лагера. Британците не се виждаха никъде и бе направено необходимото за да се приберат ранените. В този момент капитан Уортън, разтревожен за приятеля си, взе един запален фитил и тръгна да го търси. Намери го на склона на хълма, седнал спокойно, но не можещ да ходи поради счупения си крак. Дънуди веднага отиде при него.

— Ах, Том, знаех си че ще те намеря най-близо до врага.

— Полека, полека — отговори му той. — Пипай внимателно. Но ей там има един храбрец, който е още по-близо, но не знам кой е. Изскочи от дима близо до взвода ми, за да залови пленник или нещо такова, но горкият, не можа да се върне. Лежи ей там. Повиках го няколко пъти, но предполагам, вече не може да отговори.

Дънуди отиде до мястото и за свое учудване видя непознатия старец.

— Това е старецът, който познаваше майка ми — извика той — Заради нея ще му устроя почтено погребение. Вдигнете го и го пренесете. Костите му ще лежат в родната земя.

Войниците се приближиха, за да изпълнят заповедта. Той лежеше по гръб, лицето му бе осветено от фитила, очите му бяха затворени, сякаш спеше, устните му, хлътнали от възрастта бяха леко изкривени, но това приличаше повече на усмивка, отколкото на конвулсия. Наблизо се търкаляше мускет, ръцете му бяха притиснати до гърдите и в едната от тях имаше предмет, който блестеше като сребро. Дънуди се наведе, отмести ръцете и видя мястото, през което бе минал куршумът. Последната му грижа бе една метална кутийка, също пробита. В последния миг умиращият бе успял да я извади от пазвата си. Дънуди я отвори и в нея намери документ, в който за негово изумление пишеше следното:

Обстоятелства от политическо естество, засягащи живота и съдбите на много хора, досега не позволяваха да се открие тайната, съдържаща се в този документ. Харви Бърч от години е верен, но непризнат слуга на страната си. Тъй като човек не може да му се отплати, нека това направи Бог.

Това бе ШПИОНИНЪТ ОТ НЕУТРАЛНИТЕ ТЕРИТОРИИ, който умря така, както бе живял — отдаден на страната си и жертва на нейната свобода.

James Fenimore Cooper

The Spy, 1821

Издание:

Джеймс Фенимор Купър

ШПИОНИНЪТ

Първо издание