Джеймс Купър - Шпионинът

Мародерски банди действащи на страната на англичаните. Наименованието, както иронично е обяснено в текста, произлиза от това, че са откарвали добитъка на жертвите си (cow — крава, boy — момче. Англ.). — Б. пр.

éclat — блясък, шумен успех (фр.). — Б. пр.

Униформата на офицерите от кралската армия. Хеба — древногръцка богиня на вечната младост. — Б. пр.

Джон Старк (1728–1822) — американски генерал. През 1777 г. в битката при Бенингтън (в южната част на днешния щат Върмонт) той разбива англичаните и взема в плен 500 души. Тази битка е имала решаващо значение за победата на Гейтс над Бъргойн. — Б. пр.

Около една трета от колониалната армия (всичко около 90000 души) били германци наети от немските ландграфове и най-вече от ландграф Хесен-Касел, поради което били наричани „хесенци“. — Б. пр.

Тук се сравнява английският генерал Томас Гейдж, загубил битката при Лексингтън, с героя на старинната английска балада (Балада за Чеви Чейс), издадена от колекционера и издателя на балади Томас Пърси. В нея се разказва за победата на шотландците над лорд Пърси, решил да ловува в земите им. — Б. пр.

Майор Джон Андре (1751–1780) — английски офицер, военен шпионин, заловен и обесен от американците. — Б. пр.

Уайт Плейнс — град в щата Ню Йорк, където в 1776 г. англичаните удържали победа. — Б. пр.

Става дума за английския полковник Банистьр Тарлтън, победил американския генерал Томас Самтър при река Тайгър в Южна Каролина през 1780 г. — Б. пр.

Редовна е била английската войска. Американската се е състояла от въоръжени отряди и опълчение. — Б. пр.

Делауеър — един от тринадесетте щата, вдигнали се на борба срещу англичаните. Намира се на югозапад от Ню Джърси. — Б. пр.

Английски генерал. — Б. пр.

Срещу бреговете на Ню Йорк и Кънектикът е разположен остров, дълъг повече от двеста километра. Водата разделяща острова от сушата се нарича Протока. Ширината му варира между пет и тридесет мили. — Б. а. Става дума за остров Лонг Айлънд. — Б. пр.

Полковник Де Ланси, братовчед на началника на британското разузнаване Оливър Де Ланси е командвал отряди от „каубои“, на служба при англичаните. — Б. пр.

Испанският крал. — Б. пр.

Дървен резонатор, върху който са опънати струни, които издават звук при вятър. — Б. пр.

Малък град на река Хъдсън, на север от Ню Йорк. — Б. пр.

Бърч — от английски — бреза. — Б. пр.

Преди няколко години в Бедфорд, Уестчестър умря един селянин на име Илайша X… Този човек бе един от най доверените шпиони на Вашингтон. Според условията на тяхната договореност, X… не трябвало да контактува с други хора, за да не се излага на много голям риск. Той трябвало да отиде на служба при сър Хенри Клинтън. Вашингтон имал такова голямо доверие в дискретността му и любовта му към родината, че често му поверявал информация за някои дребни военни ходове, така че да се повиши стойността му в очите на английския генерал, когато му ги съобщава. Така X продължил да служи дълго време, докато един ден шансът го завел в града (тогава в ръцете на англичаните) точно когато от там тръгвала една част, насочена към родното му село Бедфорд, където американците имали склад с провизии. За него не било трудно да разбере целта и големината на изпратената част, но нямало как да предаде информацията на коменданта на Бедфорд, без да издаде самоличността. Нямало време и да съобщи на Вашингтон и за това решил да рискува да изпрати една къса бележка до коменданта, в която да му съобщи за опасността и за предполагаемото време на атаката. Дори се осмелил да постави и собствените си инициали, И. X., макар и с променен почерк, защото знаел, че сънародниците му го подозират и това ще придаде повече тежест на предупреждението. Понеже семейството му било в Бедфорд, бележката му била получена където трябва навреме, без самият той да напуска Ню Йорк.

Комендантът направил това, което всеки разумен офицер би направил на негово място. Той изпратил един куриер, който показал бележката на Вашингтон и поискал нареждания, а в това време комендантът се подготвял за нападението с както може.

Тогава щабът на американската армия се намирал в югоизточната част на Ню Йорк. За щастие куриерът срещнал Вашингтон по време на обиколка в района и му предал записката. Той я прочел без да слиза от седлото и добавил с молив: „Вярвайте на всичко, което ви съобщава И.Х. Джордж Вашингтон.“ След това му казал да препуска с всички сили.