Джеймс Купър - Шпионинът

Здесь есть возможность читать онлайн «Джеймс Купър - Шпионинът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Историческая проза, Прочие приключения, Культурология, Искусство и Дизайн, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Шпионинът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Шпионинът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Шпионинът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Шпионинът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Гледай, Уортън! Ей там един човек пресича почти през водовъртежите и е с лодка като орехова черупка!

— Има раница, може би е войник — отговори другият. — Хайде да слезем долу, Мейсън и да видим що за птица е.

Докато достигнат до непознатия измина доста време. Противно на очакванията им, той се оказа в доста напреднала възраст и не придружаваше лагера на войските. Годините му може би бяха седемдесет, но личаха повече по сребърната му коса, надвиснала над набръчканото му чело, отколкото от някакви други признаци на остаряване. Тялото му бе слабо и приведено, но тази стойка бе резултат на навик, тъй като сухожилията му бяха изпънати от половинвековен тежък труд. Облеклото му бе бедно и броят на кръпките издаваше немотията му. На гърба си носеше полупразен чувал, заради който бяха сгрешили професията му. Размениха поздрави и младежите изразиха изненадата си, че един толкова възрастен човек може да се осмели да се приближи толкова до водовъртежите на водопада, а старецът, с глас, който издаваше възрастта му, попита за новините от войната.

— Бихме червенодрешковците онзи ден в равнините — отговори този, чието име бе Мейсън — и оттогава си играем на криеница с корабите. Но сега се връщаме там, откъдето тръгнахме и сме доста ядосани.

— Може би имате син в армията — попита другарят му любезно. — Ако е така, кажете ми името му и полка и аз ще ви заведа при него.

Старецът прокара ръка през косата си и поклати тъжно глава:

— Не, съвсем сам съм на този свят.

— Трябваше да добавиш, капитан Дънуди — каза спътникът му невнимателно — че половината армия тръгна надолу и вече може и да е при Форт Джордж. Та може и никого да не намериш.

Старецът се сепна и загледа изпитателно ту единия, ту другия. Младежите забелязаха изненадата му.

— Правилно ли чух? — попита непознатият и вдигна ръка, за да се предпази от лъчите на залязващото слънце. — Как ви нарече той?

— Името ми е Уортън Дънуди — отговори офицерът с усмивка.

Старецът му махна да свали шапката си, което той направи, и къдриците му заблестяха като коприна.

— Това е като земята ни — каза старецът. — Подобрява се с времето. Бог е благословил и вас и нея.

— Защо гледаш така, капитан Мейсън? — извика капитан Дънуди и се засмя. — Изглеждаш по-изненадан, отколкото като видя водопада.

— О, водопада… Него трябва да го гледа леля ти Сара в лунна нощ. Или този ерген, полковник Сингълтън. Що се отнася до мен, аз не се изненадвам, освен от нещо като това.

Необикновеното вълнение на непознатия бе преминало също така внезапно, както се бе и появило, но той слушаше с жив интерес, докато Дънуди отговори:

— Хайде, хайде, Том. Стига шеги с добрата ми леля. Тя е самата доброта, а и казват, че младостта й не е преминала съвсем щастливо.

— Ако става дума за слухове, чувал съм, че полковник Сингълтън й предлага ръката си всяка година на Свети Валентин, а други говорят, че пралеля ти помага активно на ухажванията му.

— Леля Жанет! — засмя се Дънуди. — Добрата стара душа… Тя няма добро мнение за брака, какъвто и да е той. Поне след смъртта на доктор Ситгрейвз. Говори се че я е ухажвал навремето, но не се е стигнало до повече от любезности. Предполагам, че приказките са резултат от приятелството между полковник Сингълтън и баща ми. Знаеш, били са заедно в кавалерията, както и баща ти.

— Разбира се че знам. Но не ми разправяй, че старият ерген ходи в плантацията на генерал Дънуди само за да си говори с него за стари войнишки истории. Последният път, когато бях там, тази тяхната икономка ме заведе в килера и ми каза, че хич не бил партия за изхвърляне и че като продал плантацията си в Джорджия, взел не знам колко си пари…

— Много вероятно — отговори капитанът. — Кейти Хейнс има вярна преценка.

Те спряха несигурни дали да изоставят стареца или не.

Той слушаше внимателно всяка дума с най-дълбок интерес, но към края на диалога вниманието на лицето му бе заменено с усмивка. Той поклати глава и като прокара ръка по челото си, сякаш се замисли за отминали времена. Мейсън не обърна много внимание на тези промени и продължи:

— За мен тя е въплъщение на егоизма.

— Егоизмът й не вреди много — отговори Дънуди. — Най-трудно й е поради това, че негрите я отвращават. Казва че не е виждала негър, който да й хареса. Освен един.

— И кой е той?

— Казвал се е Цезар. Домашният слуга на починалия ми дядо Уортън. Не го помниш предполагам, умрял е същата година с господаря си, ние сме били деца. Кейти всяка година му пее реквием и според мен, той заслужава. Чувал съм, че е помагал на чичо ми, англичанина, така казваме на генерал Уортън, при някакви трудности в миналата война. Майка ми винаги говори за него с обич. Кейти и Цезар са отишли във Вирджиния с майка ми. Тя беше…

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Шпионинът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Шпионинът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Джеймс Купър
libcat.ru: книга без обложки
Джеймс Купър
Глен Купър - Ще дойде дяволът
Глен Купър
Глен Купър - Библиотекарите
Глен Купър
Глен Купър - Десетата зала
Глен Купър
libcat.ru: книга без обложки
Джеймс Купър
libcat.ru: книга без обложки
Джеймс Купър
libcat.ru: книга без обложки
Джеймс Купър
libcat.ru: книга без обложки
Джеймс Купър
Отзывы о книге «Шпионинът»

Обсуждение, отзывы о книге «Шпионинът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x