Джеймс Купър - Шпионинът

— Ето, капитан Уортън — каза Харви. — Ето това е безопасно място за теб. Ръцете на Америка няма да те достигнат на този кораб. Той е изпратен да прикрива обирджиите и да оказва помощ на войските. Редовните офицери предпочитат да могат да чуват оръдейните изстрели на корабите си.

Без да отговаря на сарказма на търговеца, или може би без да го забележи, капитан Уортън с радост се съгласи с предложението и те решиха, че след като починат и закусят, той трябва да потърси начин да се качи на борда.

Докато съсредоточено се занимаваха с неотменимото задължение да се нахранят, нашите герои бяха стреснати от далечна стрелба. Първоначално се чуха откъслечни изстрели, после дълги и хаотични престрелки с мускети и накрая тежки и бързо следващи един след друг залпове.

— Пророчеството ти се сбъдна — каза британският офицер като скочи на крака. — Сраженията започнаха. Бих дал шестмесечната си заплата да можех да видя атаката.

— Хъм — отговори спътникът му без да прекъсва заниманието си — По-добре е да гледаш от разстояние. Не мога да кажа, че този бекон, ако и да е студен, не е повече по вкуса ми, отколкото горещият огън на континенталната армия.

— Залповете са твърде тежки за такива малки сили. Но иначе огънят е непостоянен.

— Безразборната стрелба е от пехотата на Кънектикът — каза Харви и вдиша глава за да се ослуша. — Хубаво трещят, а и знаят как да се целят. Залповете са на редовните, те стрелят по команда, както знаеш… докато могат.

— Не ми харесва безразборното стреляне — каза Уортън нервно. — Прилича повече на биене на барабан, отколкото на сражение на войници.

— Аз не казах това — отговори Харви, като спря да се храни, и се изправи на коляно. — Имах предвид, че могат да се сравняват и с най-елитните части на краля. Всеки се бие сам за себе си, както трябва. Мислят докато се сражават и не пращат в облаците куршуми, предназначени да убиват на земята.

— Говориш сякаш им желаеш успех — каза Хенри намръщено.

— Желая успех само на добрата кауза, капитан Уортън. Мислех че ме познаваш твърде добре за да се чудиш на чия страна съм.

— Известен си като роялист… Но стрелбата престана! И двамата се заслушаха напрегнато и след малко стрелбата започна отново.

— Атакували са с щиковете — каза търговецът. — Редовните са си пробвали щиковете и са отблъснали бунтовниците.

— Да, мистър Бърч, байонетите са най-добри за английските войници. Те просто им се радват!

— Според мен, няма нищо радостно в едно такова ужасно оръжие. Мисля, американските пехотинци са на същото мнение, защото половината не носят тези Страховити неща. Но ако можеше веднъж поне да дойдеш с мен в лагера им, щеше да чуеш какви лъжи разправят за Бънкър Хил 60и Бъргойн. Ще речеш, обичат щиковете повече от вечерята си.

Харви се изкиска, а престорената невинност доста раздразни събеседника му, който реши да не отговаря.

Огънят стана съвсем разпокъсан и само от време на време се чуваха залпове. И двамата бяха прави и слушаха напрегнато, когато един въоръжен с мускет човек се запромъква към тях в шубраците. Хенри първи го видя и веднага го посочи на Бърч. Той се стресна и понечи да побегне, но се опомни и с намръщено лице го изчака да дойде на няколко метра.

— Приятел съм — каза човекът и свали мускета, но не посмя да се приближи повече.

— По-добре си върви — каза му Бърч. — Наблизо са редовните. Конницата на Дънуди я няма и днес няма да съм ти лесна плячка.

— По дяволите Дънуди и конницата му! — каза главатарят на скинърите, защото това бе той. — Бог да пази крал Джордж. И дано този бунт по-скоро да свърши. Ако ми покажеш безопасен път до каубоите, мистър Бърч, ще ти платя добре и ще бъда твой приятел.

— Пътят е свободен както за мен, така и за теб — отговори Харви със зле прикрито отвращение. — Ако ти трябват каубоите, много добре знаеш къде са.

— Да, но ще е опасно да отивам при тях сам. Тебе те познават и няма да ти струва нищо да ме заведеш със себе си.

Тук се намеси Хенри и след кратък разговор се споразумя с него, че ако им предаде оръжието си, той може да се присъедини към тях. Той се съгласи веднага и Бърч с нетърпение взе пушката му, но не тръгна преди да се увери че вътре има барут и патрон.

Веднага след това те тръгнаха отново. Бърч ги преведе по брега на реката, без никой да ги види, докато стигнат до фрегатата. Подадоха знак и след малко се приближи една лодка. Мина известно време и доста предпазни мерки бяха взети преди моряците да се осмелят да излязат на брега, но накрая Хенри успя да убеди офицера им, че е кралски офицер и успя да се присъедини към приятелите си. Преди да се сбогува с Бърч, той му подаде една кесия, която бе прилично пълна за онова време. Търговецът я взе и докато мародерът не гледаше я скри в дрехите си, на мястото предвидено за такива съкровища.