Джеймс Купър - Шпионинът

— Сама ли сте, мис Фани? — попита той веднага. — Не сте дошла тук сама!

— Както виждате, мистър Бърч — отговори тя и като се отдели от брат си, хвърли бърз поглед към тайната пещера, който търговецът разбра.

— Но защо, и как се озова тук — попита изуменият й брат. — И как изобщо разбра за това място?

Франсис веднага разказа накратко какво се бе случило в къщата след тяхното бягство и причините, които я бяха накарали да ги потърси.

— Защо дойде тук, когато ние избягахме по отсрещния склон?

Тя разказа за това как е видяла колибата и търговеца при пристигането си, и на следващия ден, и за заключението й, че биха търсили убежище именно тук. Бърч наблюдаваше лицето й докато тя разказваше съвсем откровено случайностите, които са я направили свидетел на тайната му. Когато свърши, ток скочи на краката си и с тоягата, която държеше в ръката си, счупи прозореца с един удар.

— Това са единствените удобства, които познавам — каза той — не дори и на тях не мога да се радвам в безопасност! — той говореше с горчивината, така характерна за него — По тези места ме преследват като див звяр от гората и когато, уморен от работата си, успея да се добера до това място, колкото и ужасно да е то, мога да прекарам нощите си спокойно. Мис Уортън, ще спомогнете ли животът на един нещастник да стане още по-непоносим?

— Никога! — извика Франсис пламенно. — Никой няма да научи тайната ти от мен!

— Майор Дънуди — каза търговецът бавно и отправи към нея поглед, който проникваше в душата й.

За миг Франсис сведе очи засрамена, после с пламнало лице добави:

— Никога, Харви, нека Бог не чува молитвите ми, ако те излъжа!

Търговецът изглеждаше поуспокоен, защото се дръпна назад, и като използва един момент, в който Уортън не гледаше, вмъкна се бързо в пещерата зад дрехите.

Франсис и брат й, който мислеше, че Харви е излязъл навън, продължиха да разговарят за положението в продължение на няколко минути, когато тя му каза, че трябва да тръгва, за да изпревари Дънуди, от чието чувство за дълг те знаеха, че не може да се избяга. Капитанът извади едно тефтерче и написа няколко реда с молив, сгъна листа и го подаде на сестра си.

— Франсис — каза той — тази нощ ти доказа, че си изключителна жена. Ако ме обичаш, предай това без да го отваряш на Дънуди. И помни, че два часа могат да спасят живота ми.

— Ще го предам. Но защо да се бавиш? Защо не тръгнете веднага за да спечелите ценно време?

— Сестра ти казва истината, Хенри — възкликна Харви, който отново незабелязано се бе вмъкнал вътре. — Трябва да тръгваме веднага. Ето храна за из път.

— Но кой ще изпрати сестра ми невредима до долу? Не мога да я оставя сама на такова място!

— Остави ме, остави ме! Мога да сляза, както се изкачих. Не се съмнявай в мен. Не познаваш нито смелостта ми, нито силата ми!

— Наистина не съм те познавал, мило момиче. Но след като научих стойността ти, още по-малко мога да те оставя. Не, не!

— Капитан Уортън — каза Бърч — може да си играете с живота, ако имате няколко. Аз имам само един и трябва да го пазя. Сам ли ще тръгна, или не?

— Върви, върви, Хенри — каза Франсис като го прегърна. — Върви и Помни баща ни, помни Сара — тя не изчака отговора му, а нежно го избута през вратата и я затвори след тях.

Последва кратък спор между двамата, но накрая Харви надделя, и Франсис чу шума от бързото им спускане по склона.

Веднага щом те си отидоха, Харпър се появи отново. Той взе мълчаливо ръката й и я изведе от къщичката. Ясно бе, че познава пътя, защото внимателно я предупреждаваше за препятствията пред тях.

Франсис чувстваше, че върви до необикновен човек. Твърдостта на стъпките му и неговата уравновесеност говореха за решителност и сила. Те вървяха бързо надолу и разстоянието, което тя бе изминала за час, сега взеха за десетина минути. Навлязоха в разчистеното място и Харпър я поведе по една от пътеките, по която след малко стигнаха до един кон, оседлан като за ездач с ненисък ранг. При приближаването на господаря си благородното животно изпръхтя и заудря земята с копито.

Харпър се обърна, взе ръката на Франсис и заговори:

— Тази нощ вие спасихте брат си, мис Уортън. Няма да е уместно да ви обяснявам, защо възможностите ми да му помогна са ограничени. Но ако успеете да задържите конницата с два часа, той ще бъде спасен. След това, което направихте, не се съмнявам, че можете да изпълните всяка задача. Бог е отредил да нямам деца, но ако благословената му воля не бе бракът ми да е бездетен, за съкровище като вас бих се помолил на височайшата му милост. Но вие сте мое дете. Всички, които живеят по гази широка земя са мои деца и моя грижа. Приемете благословията на човек, който се надява на среща в по-добри времена.