Джеймс Купър - Шпионинът

— Но как е възможно! Мис Уортън, нима сте сама!

— Тук няма никой, освен моя Бог и вас. И в неговото светло име, умолявам ви, спомнете си обещанието си и спасете брат ми.

Харпър внимателно я изправи на крака, сложи я да седне на стола и като я помоли да се овладее, попита я за какво е дошла. Франсис веднага обясни, като чистосърдечно му каза, какво е смятала да завари в къщата в този час, сама.

Винаги е било трудно да се разгадаят мислите на човек, който владее чувствата си толкова добре, колкото Харпър, но все пак в замислените му очи пробягна светлинка и мускулите му се изопнаха, докато слушаше забързания и развълнуван разказ а Франсис. Интересът му към начина по който е избягал Хенри и към бягството му в гората бе силен и той я изслуша докрай с доброжелателно внимание. Опасенията й, че брат й може да закъснее с придвижването си в планината, изглежда доста го обезпокоиха, защото той стана и прекоси няколко пъти колибата, замислен.

Франсис се поколеба, попипа несъзнателно дръжката на единия пистолет, и бледостта, с която страховете й бяха покрили лицето й, отстъпи мястото си на обилна руменина, когато тя добави:

— Ние много разчитаме на помощта на майор Дънуди, но чувството му за чест е толкова неопетнено, че… че… въпреки чувствата му… желанието да ни помогне… той ще реши че е длъжен да залови брат ми отново. Освен това ще сметне че това няма да е опасно, защото много разчита на вашата намеса.

— На моята? — каза Харпър изненадан.

— Да, на вашата. Когато му казахме за добрите ви думи, той веднага ни увери, че вие имате тази власт, и щом сте обещал, ще сте склонен да осигурите помилването на брат ми.

— Каза ли още нещо? — каза Харпър, който изглеждаше притеснен.

— Нищо. Само отново ни увери в безопасността на Хенри. Дори и сега ви търси.

— Мис Уортън, сега е излишно да твърдя, че в борбата между Англия и Америка съм неутрален. Вие дължите бягството на брат си тази вечер на това, че съм уверен в неговата невинност и на това, че помня обещанието си. Майор Дънуди греши, когато казва, че мога открито да му осигуря помилване. Сега съдбата му наистина е в моите ръце и наистина имам някакво влияние пред Вашингтон, чрез което ще предотвратя повторното му залавяне. Но от вас също искам едно обещание. Този разговор, трябва да остане между нас докато не получите разрешението ми да говорите за него.

Франсис даде това обещание и той продължи:

— Търговецът и брат ви скоро ще са тук, но кралският офицер не трябва да ме вижда. Ако това стане, Бърч ще заплати с живота си.

— Никога! — извика Франсис. — Хенри никога не може да падне толкова ниско и да предаде човека, който го е спасил!

— Ние сега не играем детска игра, мис Уортън. Животът и съдбите на хората са окачени на тънки нишки и нищо, от което можем да се предпазим не бива да се оставя на случайността. Ако сър Хенри Клинтън научи, че търговецът е свързан с мен, при това по такъв начин, животът му веднага ще бъде отнет. Ето защо, ако цените човешката кръв, ако си спомняте за спасяването на врат си, бъдете разумна и не говорете. Кажете им каквото знаете и им кажете незабавно да тръгват. Ако достигнат последните постове на нашата армия преди утрото, моя грижа ще е да няма кой да ги залови. Майор Дънуди има по-добри неща за вършене, отколкото да рискува живота на приятеля си.

Докато говореше, Харпър внимателно сви картата и я постави заедно с различните други книжа в джоба си. Той още не бе свършил, когато над главите им се чу гласът на търговеца:

— Застани тук, капитан Уортън и ще видиш палатките на лунна светлина. Но нека се качват на конете и тръгват. Но тук аз си имам гнездо, в което ще се приютим и двамата и можем да отидем там, когато си пожелаем.

— И къде е това гнездо? Трябва да призная, че съм ял малко през последните два дни и с удоволствие бих опитал някои от радостите, за които говориш.

— Хъм — прокашля се търговецът като още повече напрегна гласа си. — Хъм, настинал съм от тази мъгла. Бавно, внимавай да не паднеш, защото направо ще се нанижеш на щика на часовия долу. Да се изкачиш е не лесно, но да слезеш не е никакъв проблем.

Харпър допря пръст до устните си и като взе шапката и пистолетите си, така че от него не остана и следа, дръпна няколко дрехи висящи над скалата, влезе в някаква ниша, пусна ги отново и изчезна. Франсис успя да види на светлината на огъня, че това е естествена пещера и не съдържа нищо, освен някои домакински неща.

Не е трудно да си представим изненадата на Хенри и търговеца, когато вътре завариха Франсис. Без да чака обяснения и въпроси, момичето се хвърли в прегръдките на брат си и даде свобода на сълзите си. Но търговецът сякаш бе обзет от много по-различни чувства. Най-напред той погледна огъня, в който горяха наскоро донесени дърва, после дръпна едно чекмедже на масата и се изненада, когато го намери празно.