Джеймс Купър - Шпионинът

— Невъзможно! Само една седмица, на колене ви моля, отложете присъдата си с една седмица. Както бихте очаквали милост и вие, когато никой човек не може да ви я даде, поне ден му дайте!

— Невъзможно е — каза полковникът сякаш имаше буца на гърлото. — Имаме изрична заповед и вече отлагаме твърде дълго.

Той се обърна встрани от коленичилата молителка, но не можеше, или не искаше да изтегли ръката си от трескавите й длани.

— Отведете арестувания — каза един от съдиите на офицера, командващ стражите. — Полковник Сингълтън, ще се оттеглим ли?

— Сингълтън, Сингълтън! Вие сте баща и можете да съчувствате на бащина мъка. Вие няма, вие не можете да нараните едно сърце, което вече е разбито! Чуйте ме, полковник Сингълтън, Бог ще чуе и вашите молитви, чуйте ме и пощадете брат ми!

— Отстранете я — каза полковникът и внимателно се опита да се освободи от ръцете й. Но, изглежда никой не бе склонен да му се подчини. Франсис се мъчеше да прочете израза на извърнатото му встрани лице и отстояваше на всичките му опити да си тръгне.

— Полковник Сингълтън, доскоро и вашият син бе изложен на страдания и опасности! Под покрива на баща ми той намери закрила и подслон. Получи грижи и съчувствие! Представете си само този ваш син, утеха за годините ви, закрила за по-малките ви деца и се осмелете да признаете брат ми за виновен!

— Какво право има Хийт 48да ме превръща в палач? — възкликна полковникът гневно, с пламнало лице. — Но аз се самозабравям, господа. Да тръгваме, тежкият ни дълг трябва да бъде изпълнен.

— Не тръгвайте, недейте — изпищя Франсис. — Можете ли да откъснете син от баща му? Брат от сестра му? И толкова хладнокръвно! Това ли е каузата, която толкова силно обичам, това ли са мъжете, които съм научена да боготворя? Но вие ще ме разберете, ще бъдете милостиви и ще простите!

— Да тръгваме, господа — каза полковникът и посочи с жест вратата. Той се изправи величествено, изпълнен с напразната надежда да успокои чувствата си.

— Тръгвайте, но ме чуйте — Франсис отново конвулсивно стисна ръката му. — Полковник Сингълтън, вие сте баща! Имайте жалост, милост за сина! Милост за дъщерята! Да, вие имахте дъщеря. На моите гърди издъхна, с тези ръце склопих очите й! С тези ръце извърших това, на което осъждате да има нужда и горкият ми брат.

Ветеранът се пребори с първото силно чувство, но със стон, който го разтърси целия. Дори се огледа наоколо, осъзнал победата си. При втория пристъп, обаче, не издържа. Главата му, посипана със снега на седемдесет зими потъна на рамото на умоляващото го момиче. Сабята, придружавала го в толкова битки се изплъзна от безчувствената му ръка и той извика:

— Бог да те благослови за стореното! След това се разплака.

Чувствата владяха полковника дълго време. Когато се съвзе, той предаде Франсис на леля й, и обръщайки се към другарите си, каза твърдо:

— И все пак, господа, трябва да изпълним дълга си на офицери. На чувствата си на обикновени хора ще се отдавам после. Каква е присъдата ви над подсъдимия?

Единият от колегите му подаде присъдата, написана докато полковникът бе зает с Франсис и обяви, че това е мнението и на другия му колега.

Там се казваше, че Хенри Уортън е бил заловен да преминава линията на Американската армия като шпионин и с маскировка. В съответствие с военновременните закони, той подлежи на смъртно наказание и съдът го осъжда да го изтърпи. Препоръчваше се това да стане чрез обесване, преди девет часа на следната сутрин.

Смъртното наказание нерядко се изпълняваше без да се иска одобрението на главнокомандващия или на най-старшия офицер при негово отсъствие. Но тъй като щабът на Вашингтон бе в Ню Уиндзър, на западния бряг на Хъдзън, имаше достатъчно време да се изчака отговора му.

— Времето е много кратко — каза ветеранът, стискайки напрегнато молива в ръката си. — Няма ли да има поне ден, за да се подготви един толкова млад човек за небето?

— Кралските офицери дадоха на Хейл 49само час — отговори другарят му. — Осигурили сме необходимото време. Вашингтон може да го удължи или да го помилва.

— Тогава ще отида при него — извика полковникът и върна присъдата с подписа си. — И ако службата на ветеран като мен, или тази на смелия ми син, ми осигурят среща с него, ще спася този младеж.

Той тръгна, изпълнен с щедри намерения по отношение на Хенри Уортън.

Присъдата бе съобщена на затворника с подобаващото съчувствие и след като дадоха няколко необходими нареждания на командващия офицер и изпратиха доклад в главната квартира, двамата други съдии се качиха на конете си и потеглиха със същите каменни лица, каквито бяха и по време на процеса, но и чувство за осъзната безпристрастност и достойнство.