Джеймс Купър - Шпионинът

— След малко ще изгрее луната — забеляза Лоутън. Той извика един войник, който яздеше напред, даде му няколко заповеди и предупреждения относно удобствата и безопасността на Сингълтън, размени сам няколко думи с него и пришпори коня напред, със скорост, която отново прогони философията на Катрин Хейнс.

— Късмет ти желая, храбри коннико — извика след него Бети. — Ако пак срещнеш Велзевул, спри при него да му покажеш изгората му, дет’ ти’й на задницата на коня. Май няма тоз път да са забави да си приказвате! Е, той сам каза, че сме му спасили живота, нищо че плячката не го интересува.

Виковете на Бети Фланаган бяха твърде познати на Лоутън за да им отговори. Въпреки по-големия товар, конят премина разстоянието между каручката на Бети Фланаган и каляската на мис Пейтън по начин, който макар и да отговаряше на намеренията на Лоутън, никак не допринесе за удобството на спътничката му. Застигна ги малко преди квартирата си и в същия момент луната се показа зад облаците и освети околността.

В сравнение със семплата елегантност и значителен комфорт на Локъст, „Хотел Фланаган“ представляваше мрачна гледка. Вместо покрити с килими подове и прозорци със завеси, в грубо направените стени зееха цепнатини и вместо стъкла, на повечето места имаше дъски или хартия. Лоутън бе предвидил какво ще им е необходимо и преди да пристигнат, там вече горяха силни огньове. Няколко драгуни бяха натоварени да донесат някои най-важни неща за обзавеждане и когато групата пристигна, завари нещо подобно на обитаеми стаи. Разсъдъкът на Сара бе продължил да витае и по време на пътуването и с изобретателността на безумните тя успяваше да пригоди всяко обстоятелство към чувствата, които в момента имаха превес у нея.

— Не е възможно да се лекува ум, който е претърпял такъв удар — каза Лоутън на Изабела Сингълтън. — Времето и Божията милост само могат да помогнат, но ние можем да направим нещо за удобствата на тялото. Ти си дъщеря на войник и си свикнала на такива неща, помогни ми да спрем студа влизащ през тези прозорци.

Мис Сингълтън прие молбата му и докато той се опитваше отвън да запуши останалите счупени прозорци, Изабела търсеше заместител на завесата отвътре.

— Чувам каруцата — каза Лоутън в отговор на нейния въпрос. — В душата си Бети е мекосърдечна. Повярвай, бедният Джордж не само ще е в безопасност, но и ще се чувства удобно.

— Бог да я благослови за грижите. Бог да ви благослови всички — каза тя развълнувано. — Знам че доктор Ситгрейвз е отишъл на пътя за да го посрещне. А какво блести хей там?

Точно срещу прозореца на който бяха, имаше друга постройка и бързият поглед на капитана веднага видя това, за което тя говореше.

— Това е отблясък на огнестрелно оръжие — каза той и скочи към коня си, който още бе завързан пред вратата. Движението му бе бързо, но още не направил и крачка, просветна огън и изсвистя куршум. От къщата се чу силен писък и капитанът скочи на седлото. Всичко стана само за миг.

— На конете, на конете и след мен! — изкрещя той и преди изненаданите мъже да разберат какво става, конят му прескочи оградата между него и врага му. Гонитбата бе на живот или смърт и понеже разстоянието до скалите бе малко, той можа да види жертвата си да изчезва в една теснина, където не можеше да го последва с коня си.

— Кълна се в живота на Вашингтон — процеди капитанът и мушна сабята си обратно в ножницата. — Щях да го разсека на две ако не бе толкова пъргав… Но ще му дойде времето.

След това той тръгна към къщата с хладнокръвието на човек, който знае, че животът му във всеки момент може да бъде принесен в жертва на страната му. Суматохата в къщата го накара да забърза и когато стигна до вратата, обзетата от паника Кейти му каза, че куршумът предназначен за него е уцелил мис Сингълтън в гърдите.

За посрещането на дамите драгуните бяха подготвили една стая, в която с преграда бяха отделили място за спане. Изабела бе пренесена там по нейна молба и бе поставена на грубото легло до Сара. Мис Пейтън и Франсис се притекоха на помощ и я завариха усмихната и с такова самообладание, че сметнаха, че е невредима.

— Слава Богу! — възкликна разтреперана лелята. — Когато падна при тези изстрели, помислих, че е станало нещо лошо. Наистина, много ужасни неща се случиха, но това ни бе спестено.