Джеймс Купър - Шпионинът

— Та значи си живяла в една къща с Харви Бърч?

— Повече от девет години — каза Кейти като си пое дъх зарадвана, че са намалили скоростта.

Дълбокия тембър на гласа на Лоутън едва достигна до ушите на перачката, седнала отпред за да направлява движението на кобилата си и тя се намеси в разговора:

— Значи драга жено, ти шъ зпайш дали е рода на Велзевул. Сержант Холистър вика така, пък той не’й глупав, шъ знайш.

— Това е скандална обида! — извика Кейти възмутено. — По-добра душа не е идвала с чувал тъдява. И за нощница или престилка никога няма да вземе от приятел й пукната пара. Велзевул! Как ли не! Тогава що ще му е да чете Библията, ако има туй-онуй с Нечестивия?

— Той е честен дявол, к’вот’ и да разпра’ят, Гвинеята му си беше истинска. Сержанта го мисли за опак, а той си е учен.

— Той е глупак — каза Кейти троснато. — Харви можеше да е на положение сега, ако не беше толкоз разпилян. Колко пъти съм му казвала, че само ако си търгува и си носи печалбата в къщи и се ожени, та да не пилее нещата навън, и остави алъш-вериша с редовните, скоро ще стане заможен човек. Сержант Холистър ще е доволен да му носи свещта!

— Дрън, дрън — каза Бети философски. — Не ти иде на ум, че сержанта е офицер и седи до лейтенанта във войската. Но тоз’ търговец дигна алармата снощи и ни съ знае дали капитан Джак щеши да са опра’и без пукреплението.

— Какво казваш, Бети — извика капитанът като се наведе напред. — Бърч ви е предупредил за нападението?

— Той самия, драги, и много тичах, докат’ са размърдат момчетата. Аз иначе си знаех, че си достатъчен за каубойците, а и щом дявола е с тебе, сигурна бях, че ще ги биеш. Чудя са само, що има толкоз малко плячка, кат е дяволска работа?

— Задължен съм ти за помощта и за мотивите.

— За плячката? Ма аз не се сетих за туй преди да видя покъщнината по двора, изгоряла, почупена, ма имаше и нови работи. За войската ще е хубаво да има идно пухино лигло, а?

— Навременна помощ, няма що! Ако конят не беше по-бърз от куршумите, щяха да ме убият. Този кон струва колкото тежи в злато.

— В континентални пари, искаш да кажеш. Златото е тежко и го няма много в колониите. Ако го нямаше негъра да плаши сержанта с приказки за духове, щяхме да стигнем навреме да убием сичките кучета, и да вържем останалите.

— И така стана добре, Бети — каза Лоутън. — Вярвам, ще дойде денят, когато тези изверги ще си получат своето, ако не с присъди над тях лично, попе в мислите на съотечествениците им. Ще дойде времето, когато Америка ще прави разлика между патриот и разбойник.

— Говори тихо — каза Кейти — защото има хора, дето се имат за много нещо, дето си имат вземане-даване със скинърите.

— Тогава значи, имат се за повече, отколкото ги имат другите хора. Крадецът си е крадец, няма значение дали краде за крал Джордж или за Конгреса.

— Знаех, че злото скоро ще се случи — каза Кейти. — Слънцето залезе зад черен облак и кучето виеше, нищо че сама му дадох вечерята. Освен това, сънувах съня за хилядата запалени свещи и за сладките дето изгарят във фурната.

— Е, аз малко сънувам и тъй и тъй — каза Бети. — Глей да ти е чиста съвестта и да имаш повече пукница в корема и шъ спиш кат’ бебе. Последния път сънувах, като момчетата туриха магарешките тръни в одиалото и си мислех, че ординареца на капитан Джак ме’й сбъркал с коня та ма трие с чесалото. Ма хич и не се сърдя.

— Сигурна съм, — каза Кейти като се изправи вдървено, което върна капитан Лоутън на седлото — че нито един мъж няма да посмее да пипне леглото ми. Това е неприлично и долно поведение.

— Дрън, дрън — извика Бети. — Ако ходиш с конницата, от време на време трябва да има и майтап. К’во ше стане с щатите или със свободата, ако момчетата ня’ат чиста риза или глътка за утеха? Я питай капитан Лоутън дали шъ са бият, госпожо Велзевул, ако нямат чисто бельо да си приберат в него после победата?

— Аз съм неомъжена и се казвам Хейнс. И ще съм ти благодарна, ако не използваш непочтителен език като ми говориш.

— Трябва да не обръщате толкова голямо внимание на волностите на мисис Фланаган, мадам — каза Лоутън. — Капката за която говори, често е с извънредно големи размери, а и тя самата е свикнала със свободата на войнишките маниери.

— Ф-ю-ю, капитане драги, що тормозиш жената? Говоря си с моя си език и той хич не е глупав. Ама ето туканка на спря сержанта и мислеше, че мой да има и още дяволи да будят нощта. Облаците черни кат’ сърцето на генерал Арнолд и дяволска звездичка никъде се не види. Ма мойта кобилка е свикнала да ходи ноще, та надушва пътя кат’ кучка.