Колийн Маккълоу - Сага за Австралия

— На драго сърце щях да поизчакам, Кити, наистина… ох, тая проклета дума, нещо ми е влязла в устата.

— Не се ядосвай, де — примоли се тя. — Оливия ми каза, че докато кърмя, нямало да зачена.

— Бабини деветини! Трябваше да поизчакам!

— Защо?

— Защото още едно дете ще ти дойде много.

— Аз пък ти казвам, че няма да ми дойде много. — Тя му връчи Кейт и грабна празната кофа. — Отивам за вода.

— Нека аз.

Кити го стрелна с пламнал поглед и процеди през зъби:

— За стотен път ти казвам, Ричард Морган, кога най-после ще престанеш да се притесняваш за щяло и нещяло и да ми трепериш като на писано яйце? Това ли заслужавам? Не ти, а аз се грижа за децата. Аз казвам кога ми идва много. Аз живея ден и нощ в тази къща. Аз решавам дали съм се преуморила. Остави ме на мира! Престани да взимаш вместо мен всички решения! Остави ме да живея, без постоянно да ме напътстваш — това било много, онова било малко! До гуша ми дойде! Вече не съм някакво невръстно сираче, достатъчно голяма съм да раждам деца. И ако искам още деца, ще ги имам, точка по въпроса! Нито си ми цар, нито — господар.

Вбесена, тя грабна кофата и излезе с гръм и трясък.

Ричард седна на най-горното стъпало пред входната врата и сложи Кейт върху коляното си — и двамата се бяха умълчали.

— Мисля си, щерко, че току-що ме поставиха на място.

Кейт седеше, изправила гръбче, без да се подпира; погледна го с пъстри очи, които обаче не приличаха на очите на Уилям Хенри, нито на Кити — бяха кафеникавосиви и заради това тъмните точици, с които бяха напръскани, невинаги си личаха. Момиченцето беше чудно хубаво — като нарисувано, макар че може би всички новородени си бяха красиви. Подобно на двете мъртви деца на Ричард, и Кейт беше с гъсти черни букли, с вити черни вежди, гъсти черни мигли, обточили огромните очи с цвят на буря, с пълнички алени устни и с безукорната смугла кожа на Ричард. Кити беше права, момиченцето му беше одрало кожата. Приличаше много на всички Морганови. А се казваше Кларк.

Ричард настръхна целият и се прокле за стотен път. Всичките му деца щяха да се родят копелета, Лизи Лок не искаше да му направи тази услуга — да умре по-скоро. Той, разбира се, не можеше да я убие, ала никой, освен Бога нямаше правото да му казва, че не бивало да й желае смъртта.

„Защо вечно объркваме нишките, от които е изтъкан животът ни? Изобщо не се замислих, когато се венчах за Лизи Лок. По-точно, не се замислих за себе си и за бъдещето. Дожаля ми за нея, реших, че съм й длъжник — разсъждавах като водач на другите, и досега разсъждавам така. Стивън ме предупреди, много добре си спомням, аз обаче не го послушах. И сега на кого навредих — на собствените си деца, а жената на моя живот не може и да се надява, че ще се обръщат към нея с госпожо. Всички й викат «жено». Дума, подсказваща, че тя няма собствено «Аз», няма никакво положение в обществото. Че я държа колкото да ми е под ръка. Бих могъл като някои мъже да я зарежа на произвола на съдбата — никой няма да каже и гък. Присъдите на доста хора изтекоха, някои са скътали достатъчно злато, за да се върнат в Англия или да заминат за Кате, където душа им поиска. Вече няма да видиш на острова стари муцуни като Джо Робинсън. И мнозина си зарязват жените — да се оправят както знаят. Стигна се до там, че подобно на майор Рос, и капитан Кинг вече няма нищо против да отпуска земя не само на самотни мъже, но и на самотни жени. Така поне тия клети изоставени същества няма да се навъртат около казармите на Корпуса на Нов Южен Уелс, за да не умрат от глад. Онова, което вършим с тия жени, е непростимо. Те не се раждат уличници. Ние ги правим такива.“

Кейт изгука и се усмихна, видя се, че вече й никнат зъбчета. „Моята първородна рожба, моята дъщеря. Незаконородена!“ Ричард я притисна до себе си, долепи устни до невероятно гладката й кожа, усети мириса на чисто. Знаеше, че момиченцето обожава да го обожават.

— Кейт! — рече й и я обърна така, че да е с лице към него и да го гледа прелъстително — в това се беше метнала на майка си, — а той да й говори, сякаш детето разбира. — Кейт, миличкото ми, какво ли ще стане с теб? Как да направя така, че никога да не си обречена на живота, на който Бог е орисал майка ти? Как да те превърна от незаконно дете на двама каторжници в изучена млада дама, по която се прехласват всички младежи в този край на света?

Той я целуна по мъничката ръчица и усети как момиченцето стисва един от пръстите му. Сетне я гушна в сгъвката на ръката си, пъхна главицата й под брадичката си и се загледа в далечината, изпълнен с мисли за безизходицата в съдбата й.