Колийн Маккълоу - Сага за Австралия

— Непоправим си, Стивън.

Но замисълът не беше никак лош — Ричард отвори очи и успя криво-ляво да се усмихне.

— Какво означава това мило утешително слово, в което спомена и Лондон? Да не би в скоро време да ни изоставиш?

— Още не знам нищо със сигурност, ако не броим, че ме повишиха в лейтенант, но и това ще стане.

— Ужасно ще ми липсваш.

— И ти на мен.

Стивън прегърна Ричард през раменете и го поведе с бавна стъпка към къщи. Беше се поуспокоил. Поне външно. Да опустее дано тоя дърт сухар — преподобният Джонсън!

— Той се коси много повече от мен — сподели Кити, след като Стивън й разказа какво се е случило. Ричард бе отишъл на вира, който бе направил за къпане, за да се изчисти от стърготините и да отмие гадното чувство от срещата с Томас Рестъл Краудър. — Мъчно ми е, че Кейт не носи името Морган, но нима това я прави по-малко дъщеря на Морган? Пък и какво е бракът? На хартия поне половината от нас, каторжничките, не сме омъжени, ала от това не ставаме по-малко съпруги. Чудо голямо, все ще го преживеем, наистина, Стиви.

— Ричард е много набожен, Кити, затова му е изключително трудно да преглътне, че в очите на англиканската църква децата му са незаконородени.

— Щом Лизи умре, а тя вече си е на възраст, няма да бъдат незаконородени — рече ведро Кити.

Как да й обясни човек, че и да се венчаят след време с Ричард, това не ще заличи позорното петно? Стивън реши, че не си струва и да опитва. Вместо това гушна Кейт.

— Здравей, прасковке! Здравей, малкото ми ангелче!

— Кейт не е никакво ангелче — правилно я нарече опърничава. Да знаеш само колко е вироглава — науми ли си нещо, на две не става. Божичко, Стивън, на някакви си шест месеца е, а ни разиграва като маймуни, командари ни с желязна ръкавица.

— А, не — възрази Стивън, вторачил усмихнати очи в сериозното личице на момиченцето, после го целуна и по двете бузки. — Не й трябва желязна ръкавица, за да води за носа Ричард. Предостатъчно й е и перце. Нали, Кейт? Къде ли се запиля твоят Петручио? В какъв ли вид ще ни се яви? — възкликна той и върна детето на Кити.

— Петручио ли?

— Героят на Шекспир, укротил опърничавата Кейт. Не ми обръщай внимание, казах го напосоки.

Настана мълчание. С примряло сърце Стивън се любуваше на тази мадона от остров Норфолк в долнопробна басмена рокля. Където й да я бе запратил животът, Кити пак щеше да бъде най-добра тъкмо в това — да отглежда деца. С всеки друг това яко невръстно момиченце щеше да палува и да създава големи главоболия, но виж, с Кити наистина си беше прасковка, ангелче. Яките котки раждат яки котенца. А Кити беше точно това — котка, създадена да ражда.

Какво друго беше ли? Е, не блестеше с ум, но в никакъв случай не беше и глупава. От грозотията, спотайвала се в гората, не бе останала и следа. През двете години, откак живееше с Ричард Морган, Кити бе разцъфнала, беше се превърнала в невероятно изкусителна жена, макар и невзрачна в лице. Въпросът беше: обичаше ли тя Ричард? Стивън не беше сигурен просто защото самата Кити нямаше отговор на този въпрос. Виж, в леглото Ричард явно я привличаше неудържимо. „Заради това тя е привързана към него, а също заради децата, но… Инак той не я привлича никак — умът ми не го побира защо. Дали заради годините! Невъзможно! Те изобщо не му тежат.“

— Обичаш ли Ричард? — попита я Стивън без заобикалки.

В кехлибарените, напръскани с точици очи се мерна тъга.

— Не знам, Стивън. Ще ми се да го обичам, но и аз не знам. Не съм достатъчно образована, за да преценя. Ти как например разбираш, че го обичаш?

— Ами разбирам. Пълни ми очите и душата.

— Е, при мен не го прави.

— Не го наранявай, Кити, много те моля.

— Няма — отвърна тя, като дундуркаше Кити върху коляното си, сетне се усмихна и го потупа по ръката. — Ще бъда до гроб с Ричард — и в добро, и в лошо, Стивън. Дължа му го, плащам си дълговете. Точно това трябваше да разбера от заточението и аз си усвоих всичките уроци. Виж, все не мога да се науча на четмо и писмо. Къщата и децата стоят на първо място.

Когато Кити му каза, че отново е заченала, Ричард нададе вой.

— Как е възможно! Толкова скоро!

— Е, мина доста време. Разликата им ще е година и два месеца — рече тя, за да го умилостиви. — Ще се разбират по-добре, ако са породени.

— Но това е голяма съсипия, Кити. Ще се състариш преждевременно.

Тя прихна.

— Дрън-дрън, щяла съм да се състаря. Чувствам се повече от добре, млада съм, с нетърпение очаквам появата на Уилям Хенри.