Колин Фалконър - Харем

Аббас изглеждаше малко засрамен.

— Не знаеш ли?

— Какво да знам?

— Лудовичи е извънбрачен син. Синьор Гамбето е имал любовница. Когато тя умряла, Лудовичи още бил бебе. Синьор Гамбето поел грижите за него, но… той си остава незаконороден син.

Джулия го изгледа втренчено. Любовница? Какво беше това? И как е възможно дете да бъде родено от извънбрачна връзка?

— Може би не биваше да ти казвам — каза Аббас. — Предположих, че знаеш.

Защо трябваше да знае? Никой нищо не й казваше.

— Никога не са го споменавали пред мен.

— Съжалявам за… — Аббас разпери ръце и огледа малката, обвита в кадифе, кабина — … за това. Исках баща ми да ми уреди среща с теб, а той заяви, че е невъзможно. Но аз исках да говоря с теб, просто трябваше. Ти си най-прекрасната жена, която са виждали очите ми. — Той посегна и отметна качулката й назад. Джулия замръзна, помисли си, че Аббас се кани да я докосне. Но когато качулката падна, той просто се вгледа в нея с плашеща настоятелност.

— Великолепна си — прошепна.

За момент й се прииска да се засмее с глас; това бе най-вълнуващото нещо, което някой й беше казвал. От доста време подозираше, че е красива, но изведнъж осъзна, че рискът от днешния следобед си струва. Би направила всичко, за да получи подобно признание.

Почувства как кръвта й се надига към лицето. Нямаше представа какво трябва да каже или да направи. Отново придърпа качулката над очите си.

— Трябва да тръгвам.

— Не още.

— Ако дуенята ми разбере…

— Само още няколко минути. — Върху балдахина от синьо кадифе премина сянка, когато гондолата се плъзна под един мост. Джулия чу виковете на хлапетата, играещи отгоре.

— Толкова ли съм грозен, че да не искаш да ме погледнеш?

— О, не — прошепна тя, — ни най-малко.

— Трябва отново да те видя.

— Не мога.

— Трябва. Никога не съм се чувствал така! Сякаш ме изгаря огън.

— Ще се омъжвам — промълви Джулия.

Той изглеждаше по-скоро ядосан, отколкото изненадан.

— Кога?

— През октомври. Бъдещият ми съпруг трябва да се върне от Кипър…

— Няма да позволя това да се случи.

— Трябва да престанеш да говориш по този начин. Плашиш ме. Да се върнем обратно.

Той снижи глас, зашепна.

— Можеш ли да обичаш един мур така, както аз обичам една неверница?

— Върни ме обратно — каза тя, но гласът й трепна.

Минути по-късно чу стържещия звук на желязо в камъни и гондолата спря пред стъпалата на бащиния й дворец. Джулия се изправи и гондолата се залюля. Тя залитна и Аббас я хвана за ръката.

— Нека още веднъж видя лицето ти.

Джулия се отдръпна назад и бавно свали качулката си. Забеляза как устните му се разтварят в щастлива усмивка, която преобрази лицето му. По някаква неизвестна причина в ума й изникна образът на розова пъпка, плътно затворена при студ и разпукваща се в разкошен цвят при първия полъх на пролетта.

Той ли беше тази пъпка? Или тя?

— Няма да мога да мисля за нищо друго, докато не те видя отново — каза Аббас.

— Не мога — излъга тя, измъкна се от гондолата и хукна нагоре по стъпалата. Не спря, докато не се озова на сигурно място в спалнята си, където коленичи пред дървеното разпятие на стената и започна да се моли за опрощение, а после — за нов шанс да съгреши.

Антонио Гонзага беше забелязал промяната у дъщеря си. Тревожеше го розовината по страните й, потиснатото въодушевление в маниерите й. Не съответстваше на една млада дама, чийто мисли би трябвало да са посветени изцяло на молитвите и ръкоделието.

Прислужницата постави пред тях две чинии скуазетто, гъст бульон от пиле и ориз. Гонзага наблюдаваше как дъщеря му вдига лъжицата към устата си.

— Изправи раменете.

Джулия се подчини.

Гонзага не успя да сдържи раздразнението си. Колкото по-скоро я омъжеше и се отървеше от нея, толкова по-добре.

— Една дама от благороден произход не би трябвало да седи прегърбена на масата.

— Да, татко.

— Скоро ще станеш съпруга на член на Съвета на десетте. От теб ще се очакват прилични маниери.

— Да, татко.

Какво не беше наред с това момиче, помисли си той. И преди беше виждал това кравешко изражение: у жена си през първата им брачна нощ, както и у любовницата си, когато беше бременна. Нещо, което се случваше прекалено често.

Той преглътна гъстото червено вино и забарабани с пръсти по масата, чудейки се на промяната. Тази червенина по страните й не можеше да е провокирана от мисълта за брака със Серена, нали така? Или ако беше, то тогава дъщеря му жестоко се заблуждаваше по отношение на бъдещия си съпруг. Пък и в крайна сметка не това беше целта на един брак. Подозрението, че в главата на дъщеря му може да се въртят някакви нечестиви мисли, го накара да пламне от гняв.