Колин Фалконър - Харем

— Всяко момиче в харема с удоволствие би си сменило мястото с теб в този момент, предполагам. — Султанът изглеждаше изненадан и дори заинтригуван. Това беше добър знак.

— Тогава им позволете. Те са далеч по-красиви от мен.

— Ела и седни. — Той я отведе до дивана и я настани до себе си. Продължаваше да я държи за ръката. — Мисля, че си изключителна — добави и пръстите му се заиграха с кичур от косата й.

Тя леко помръдна с глава, притисна дланта му между бузата и рамото си.

— Какво трябва да направя?

Той се поколеба.

— За това… няма протокол.

Султанът се приведе към нея и някак срамежливо обгърна лицето й с дланите си. Повдигна го и много бавно я целуна. Хурем долови киселия аромат на вино. Беше научила първата му тайна!

Ръцете му вече бяха на раменете й. С изненадващо нетърпение я притегли към себе си. Притисна лицето й до своето и тя усети острите иглички на брадата му върху устните и страните си. Това беше нейният миг.

Тя простена и почувства как пръстите му се впиват по-силно в раменете й, наранявайки нежната й плът. Да, това май му харесваше. Както беше предполагала, Господарят на всички владетели на света искаше доказателство, че наистина е по-велик от всички останали мъже. Че е Сянката на Бог над земята. Тази вечер тя трябваше да направи всичко по силите си, за да го накара да повярва в това.

Той я бутна върху дивана. Пръстите му разкъсаха ризата й. Тя се подчини на желанието му — разтвори леко устни, затвори очи. Тихо промълви нещо, сякаш обладаването й от този мъж й носеше някакво удоволствие.

Още беше тъмно, когато Хурем го събуди.

— Моля те, направи го отново — прошепна тя. — Може никога повече да не ми се случи. Моля те, само още веднъж. Толкова е хубаво, когато го правиш!

Сюлейман копнееше само за едно — за сън, но това беше ново откритие: жена, която се наслаждаваше на акта също толкова, колкото и един мъж! Беше сигурен, че дълбоко в душата си тя беше родена за блудница, макар в действителност да бе непорочна, но не даваше и пукната пара за това. Женската душа не беше така възвишена, както мъжката, доближаваше се по-скоро до тази на кучетата и котките. Но един ден и тя можеше да постигне спасение.

Но все още не.

Ески сарай

В качеството си на икбал, Хурем се сдоби с двеста аспри и свои собствени покои, както и с достатъчно органза, коприна, тафта, брокат и сатен, за да си попълни гардероба. Дори имаше отделна баня от розов мрамор с фонтани, от които течеше розова вода. На терасата в кедрови клетки чуруликаха славеи.

Имаше право и на лична гедичлийка. Хурем пожела да се види с Муоми. Младата негърка сякаш не беше нито поласкана, нито изненадана. Тя стоеше мълчаливо на терасата, пристъпвайки от крак на крак с огромните си широки стъпала, а начупеното и лице издаваше безразличие. Седнала със свити под себе си крака, Хурем внимателно я огледа.

— Доволна ли си от ежедневната си работа в хамама? — попита я тя.

Муоми само сви рамене.

— Като икбал имам правото да си избера прислужница. Работата ще е много по-лесна от това, което вършиш в момента.

Муоми отново отвърна със свиване на рамене.

Хурем стана от дивана и приближи до негърката. Лицата им бяха на сантиметри едно от друго.

— Искам да ми помогнеш. Кажи какво искаш в замяна.

Муоми изсумтя, сякаш ноздрите й бяха подразнени от неприятна миризма.

— Когато бях на седем години, магьосникът на нашето племе дойде в колибата ни със стрък коприва. Разтвори краката ми и хубаво ме натърка с копривата. За да се подуя както трябва. На следващия ден се върна и изми мястото с масло и мед, а после отряза всичко, което доставя удоволствие на една жена, и обгори раната с нагорещен кехлибар. Майка ми се преструваше, че плаче от радост, за да прикрие писъците ми. Когато се омъжих, съпругът ми трябваше да ме отвори с нож, за да ме обладае. После уреди отново да ме зашият до следващия път. Беше същото и когато се роди бебето. После, когато дойдоха търговците, те взеха мен и бебето ми, но тъй като то беше момче, го отделиха от мен. Не знам дали е живо, или мъртво. Ако е живо, ще го кастрират така, както кастрираха мен. Каквото и да се случи, ще прекарам остатъка от живота си на това място като робиня. Ако не на теб, тогава на някой друг. Така че, кажи ми — какво всъщност можеш да ми предложиш?

Хурем дълго не откъсна поглед от нея.

— Отмъщение — рече накрая.

Окмегдан, Площадът на стрелите, гледаше надолу през горичките от чинари и розови храсти към тъмните води на Златния рог. Лятото почти беше настъпило — време от годината, през което в двора на еничарите забиват военни барабани и Великите турци напускат Стамбул, за да завладеят нови земи.