Колин Фалконър - Харем

— Ще го посъветвам, доколкото е по силите ми — каза Абу Са’ад.

— Да бъде така, както казваш — кимна Аббас.

Щом евнухът си тръгна, шейхюлисламът извади броеницата си и започна да отправя благодарствени слова към Аллах. Аллах бе добър, Аллах бе велик. Но за да доведе учението му при хората и за да издигне велики джамии в негова прослава, понякога човек трябваше да пречупи малко душата си, да я наведе натам, накъдето духаше вятърът на времето.

Стамбул

Аббас отметна назад качулката на фереджето си и изгледа подозрително Сирхане с единственото си око.

— Получих бележката ти — каза той. — Какво искаш от мен?

— Имам нужда от помощта ти — отвърна Сирхане.

Аббас въздъхна. Точно от това се беше страхувал.

— Изглежда съм полезен за всеки друг, но не и за себе си.

— Гюлбехар ме изпраща.

— Предчувствах го — каза Аббас. Огледа се наоколо. Таванът на стаята беше позлатен, стените бяха покрити с гледжосани плочки, украсени с преплетени растителни мотиви, високият розов силует на Айя София се виждаше през дървените решетки на прозореца.

— Значи това е дворецът на Абдул Сахине паша.

— В момента е офицер, отговаря за конюшните на шахзадето.

— Така чух и аз. Радва се на късмет и богатство.

— Голям късмет ли е да служиш на един обречен човек, Аббас?

Аббас поклати глава.

— Нищо не мога да направя.

— Гюлбехар каза да ти предложа всичко, всичко!

— Щедра е. В такъв случай, ще ми предложи ли да ми върне мъжествеността?

— Аббас…

— Моята господарка ме облича в най-скъпите дрехи, храни ме, покрива всичките ми разходи. Заради властта и влиянието си съм успял да натрупам богатство, което надхвърля мечтите на повечето мъже. Но то е безполезно за мен. Ако желанието на Гюлбехар е да ме изкуши и постави в смъртна опасност, тогава нека да ми върне мъжествеността поне само за една нощ, в която да почувствам отново докосването на жена!

Сирхане сведе очи. Беше се надявала, че по някакъв начин ще успее да избегне тази тема, но вече беше решила какво ще направи, ако Аббас й откажеше. Знаеше, че Гюлбехар е права. Ако съпругът й загинеше заедно с Мустафа, нямаше да проявят милост и към нея. Щеше да завърши живота си като парий.

Имаше едно нещо, което Аббас силно желаеше.

— Знае ли Сюлейман за Джулия? — внезапно попита тя.

Не погледна към него, но чу как евнухът рязко си поема дъх. Стаята изведнъж сякаш се изпълни с омразата му.

— Малка пачавра — изсъска той.

Но изглежда предполагаше, че и Гюлбехар знае тайната му, иначе би убил Сирхане начаса. Не можеше да го погледне в очите.

— Много скоро ще умре една жена. Може би Хурем, може би Джулия. Ти решаваш.

— Каза, че я обичаш…

— Всички ние обичаме себе си повече, отколкото обичаме другите, Аббас.

— Може да са ме кастрирали, но не са ми отрязали сърцето. За пръв път от години изпитвам съжаление към друг човек. Повдига ми се от теб.

Сирхане се реши. Погледна директно към студеното му немигащо око.

— Направи го или тя ще умре, Аббас. Спести ми речта си.

Аббас силно я зашлеви през лицето. Направи знак на пажовете си да го вдигнат. Бързо излезе от стаята. Сирхане нежно докосна страната си. Мразеше се така, както никого не беше мразила.

Топкапъ сарай

— Имам проблем, за който се нуждая от помощта ти. Диванът постави на вниманието ми един особен случай, който силно ме обърка. Реших да се допитам до теб, за да ме посъветваш съобразно светите закони на Корана.

Сюлейман млъкна, за да събере мислите си.

— Един богат и влиятелен търговец бил болен за известно време — продължи той. — Докато боледувал, възложил управлението на делата си на свой доверен слуга, на когото плащал висока заплата и когото бил възнаградил с добра позиция. Но не минало много време, откакто легнал на легло, и слугата злоупотребил с доверието му, започнал да крои заговори срещу семейството на търговеца и дори планирал да убие господаря си. Когато търговецът оздравял, той разбрал за това предателство. Какво трябва да направи търговецът? Каква присъда трябва да се произнесе, според законите на шериата?

Абу Са’ад дори не мигна.

— Коранът е пределно ясен по тези въпроси. Слугата трябва да умре.

Раменете на Сюлейман увиснаха под диплите на кафтана.

След малко той се опомни и се взе в ръце. Спря очи върху тези на шейхюлислама.

— А ако този слуга е Мустафа, наследникът на трона?

— Смърт — отвърна категорично Абу Са’ад.

Два дни по-късно Сюлейман възседна отново коня си до фонтана в Третия двор и напусна двореца начело на полка си. Потегли на изток. Вече беше изпратил заповедите си на агите в Амазия да съберат войниците си за поход към Ерзерум. На Баязид беше наредено да напусне Маниса и да се заеме временно с управлението на Топкапъ.