Филипа Грегъри - Другата Болейн

Джейн я следваше, облечена в бяло и зелено. Семейство Сиймор бяха довели пролетта вътре с цветя и песни, Джейн беше спала с цветя под възглавницата и без съмнение, беше сънувала бъдещия си съпруг. Аз погледнах приветливото й лице и се зачудих дали тя съзнаваше колко са високи залозите в нейната игра. Тя се усмихна, вперила поглед в безизразното ми лице, и ми пожела майската утрин да ми донесе радост.

Ние вървяхме в редица край кралския параклис, но той извърна поглед, когато Ана преминаваше. Тя коленичи за молитвите и ги следваше внимателно, като казваше всяка думичка така набожно, както самата Джейн. Когато литургията приключи и ние напускахме църквата, кралят излезе от неговия коридор и й каза бързо:

— Ще гледате ли турнира?

— Да — каза Ана изненадана. — Разбира се.

— Пада се брат ви да се сражава срещу Хенри Норис — каза той, като я наблюдаваше внимателно.

Ана сви рамене.

— Е, и? — попита тя.

— Ще ви е трудно да определите победителя в този двубой — самите му думи бяха пропити с двусмислие, явно намекваше, че Ана трябва да знае какво има предвид.

Ана измести поглед от него към мен, сякаш аз можех да й помогна. Аз повдигнах вежди. Също не разбирах.

— Бих заложила на брат си, като добра сестра — каза тя предпазливо. — Въпреки че Хенри Норис е също много добър рицар.

— Вероятно ще ви е трудно да изберете между двамата — предположи кралят.

Имаше нещо в учудената й усмивка, което будеше жал.

— Не, сър. Кого бихте искали да избера?

Лицето му в миг потъмня.

— Можете да бъдете сигурна, че ще следя кого ще изберете — каза той внезапно, рязко и злобно, обърна се и силно закуца. Болният му крак беше по-дебел заради превръзките. Ана го проследи безмълвно с поглед, докато се отдалечаваше.

Следобедът беше горещ и душен, облаците бяха слезли ниско над палата, а арената за турнири изглеждаше жалка и някак безсмислена. Усещах, че постоянно гледам към пътя за Лондон, за да видя дали Уилям се завръща, макар да знаех, че мога да го очаквам най-малко след два дни.

Ана беше облечена в сребристо и бяло и носеше бяла майска клонка, сякаш празнуваше безгрижно като девойка през пролетта. Рицарите се приготвяха да се сражават в турнира, яздеха в кръг пред кралската трибуна с шлемове под мишница, усмихваха се на краля и на кралицата, която седеше до него, и на дамите зад нея.

— Ще заложите ли? — попита кралят Ана.

Видях как тя му отвърна с усмивка, щом долови, че й говори с обичайния си тон.

— О, да! — каза тя.

— За кого сте в първия двубой?

Това беше същият въпрос, който й беше задал в параклиса.

— Трябва да подкрепя брат си — каза тя усмихнато. — Ние от семейство Болейн трябва да се подкрепяме.

— Дадох на Норис собствения си кон — предупреди я той. — Струва ми се, ще разберете, че той е по-добрият.

Ана се засмя.

— Тогава ще заложа благосклонността си на него, а парите — на брат си. Това ще се понрави ли на ваше величество?

Той кимна, но не каза нищо.

Ана извади кърпичка от роклята си, наведе се към края на кралската трибуна и извика сър Хенри Норис. Той пое с коня към нея и наклони копието си за поздрав. Тя протегна кърпичката и, държейки юздите на вървящия кон с една ръка, той протегна леко копието към ръката й и взе кърпичката с едно плавно и умело движение. Направи това така красиво, че дамите на терасата заръкопляскаха, а Норис се усмихна, наклони копието в ръката си, грабна кърпичката от върха на копието и я втъкна в нагръдника си.

Всички гледаха Норис, но аз наблюдавах краля. В погледа му видях нещо, което никога преди това не бях виждала, но съзнавах, че се спотайваше там като сянка. Погледът, с който стрелна Ана, когато тя подаде кърпичката си на Норис, беше на мъж, пил от чашата, която сега се канеше да натроши на парчета. Приличаше на човек, комуто е омръзнало любимото кученце и е намислил да го удави. Той беше приключил със сестра ми. Видях го в погледа му. Това, което не знаех, бе как смяташе да се отърве от нея.

Разнесе се тътен на гръмотевица, злокобен като рев на нападаща се мечка, и кралят извика, че турнирът може да започне. Брат ни спечели първия двубой, Норис — втория, после брат ни спечели и третия. Той върна коня си назад, за да може следващият участник да заеме мястото си, а Ана стана и заръкопляска.

Кралят застина неподвижен, наблюдавайки Ана. В следобедната горещина кракът му започваше да мирише, но той не обръщаше внимание. Предложиха му питие и малко ранни ягоди. Той яде и пи, взе си и малко вино и сладкиши. Двубоите продължиха. Ана се обърна, усмихна му се и завърза разговор с него. Той седеше до нея, все едно й беше съдник, сякаш беше дошъл денят на страшния съд.