Филипа Грегъри - Шутът на кралицата

— Ела в Гринич утре — подхвърли през рамо, докато крачеше към коня си. Конярят му сви ръцете си в шепи, за да стъпи в тях господарят му, и лорд Робърт скочи на високото седло на ловния си кон. Загледах го как обърна коня си и напусна с тропот конюшнята, излезе на Странд и препусна под студеното английско утринно слънце. Баща му го следваше отзад по-бавно, и аз видях, че макар когато те минаха, всички мъже да свалиха шапки и сведоха глави, за да отдадат на херцога почитта, която му се полагаше, лицата им бяха смръщени.

Влязох с тропот във вътрешния двор на двореца в Гринич, възседнала по мъжки един от впрегатните коне, които теглеха каруцата с провизиите. Беше прекрасен пролетен ден, полята, простиращи се надолу към реката, бяха като море от златисти и сребристи нарциси, и ми напомниха за желанието на мистър Дий да превръща обикновен метал в злато. Когато спрях за миг, усещайки по-топлия ветрец върху лицето си, един от слугите на Дъдли подвикна към мен:

— Шутът Хана?

— Да?

— Да се яви при лорд Робърт и баща му в личните им покои веднага. Веднага, момче!

Кимнах и влязох в двореца тичешком, покрай кралските покои до други, не по-малко пищни, охранявани от войници в ливреята на рода Дъдли. Те ми отвориха със замах двойните врати и аз се озовах в приемния салон, където херцогът изслушваше прошенията на обикновените хора. Минах през нови две врати, а после през още две: стаите ставаха все по-малки и по-усамотени, докато последните двойни врати се отвориха и аз видях лорд Робърт, наведен над едно писалище с разгънат пред него свитък, докато баща му гледаше над рамото му. Веднага познах почерка на мистър Дий. Това беше карта, която той бе изготвил отчасти въз основа на древни карти на Британия, взети назаем от баща ми, и отчасти от негови собствени изчисления, които се основаваха на направените от моряците чертежи на крайбрежието. Мистър Дий беше изготвил картата, защото вярваше, че най-голямото богатство на Англия са моретата около крайбрежието: но херцогът я използваше с различна цел.

Беше поставил малка купчинка пулове там, където беше Лондон, и още — в нарисуваното синьо море. В северната част на страната — там, където бяха шотландците, помислих си — имаше купчинка пулове с различен цвят — и друга малка купчинка, подобна на шахматните фигури на лорд Робърт, в източната част на страната. Поклоних се дълбоко пред лорд Робърт и баща му.

— Трябва да се направи бързо — отбеляза херцогът, като се мръщеше. — Ако се направи веднага, преди някой да има възможност да възрази, тогава можем да се справим със Севера, с испанците и с онези от васалите, които й останат верни, в избран от нас момент.

— А тя? — попита тихо лорд Робърт.

— Тя не може да направи нищо — каза херцогът. — А ако се опита да избяга, вашата малка шпионка ще ни предупреди. — При тези думи той вдигна поглед към мен. — Хана Грийн, изпращам те да шпионираш лейди Мери. Ще бъдеш неин шут, докато не те повикам обратно в двора. Синът ми ме уверява, че умееш да си мълчиш. Прав ли е?

Кожата на тила ми изстина.

— Мога да пазя тайна — казах неуслужливо. — Но не обичам да го правя.

— И няма да изпаднеш в транс и да говориш за предсказания, дим и кристали и да издадеш всичко?

— Вие ме наехте заради моите изпадания в транс и предсказания — напомних му. — Не мога да заповядвам на Зрението.

— Често ли го прави? — запита той сина си.

Лорд Робърт поклати глава:

— Рядко, и никога неуместно. Страхът й е по-голям от дарбата. Достатъчно умна е да представи всичко, както пожелае. Освен това, кой би се вслушал в един шут?

Херцогът издаде резкия си, подобен на лай смях:

— Друг шут — предположи той.

Робърт се усмихна.

— Хана ще опази тайните ни — каза той внимателно. — Тя ми е изцяло предана, от сърце и душа.

Херцогът кимна:

— Добре тогава. Кажи й останалото.

Поклатих глава — исках да попреча на слуха си да възприеме думите, — но лорд Робърт заобиколи масата и взе ръката ми. Застана близо до мен и когато вдигнах очите си, с които изучавах пода, срещнах тъмния му поглед.

— Госпожице-момче, необходимо ми е да отидеш при лейди Мери, да ми пишеш и да ми съобщаваш какво мисли тя, къде ходи и с кого се среща.

Примигнах:

— Да я шпионирам?

Той се поколеба:

— Да се сприятелиш с нея.

— Да я шпионираш. Именно — каза безцеремонно баща му.

— Ще направиш ли това за мен? — попита лорд Робърт. — Това ще бъде много голяма услуга. Това е услугата, която искам от твоята любов.