Филипа Грегъри - Шутът на кралицата

— Трябва да познаете! Трябва да познаете! — извикаха дамите.

Той прокара ръка по челото й, по косата, носа, устните.

— Красавица — каза уверено. Беше възнаграден от всеобщ плах кикот.

Без никакъв срам, той остави ръката си да се залута надолу по брадичката й, надолу по шията, обгърна врата й с длан. Видях как червенината пламва по бузите на Елизабет и осъзнах, че гори от страст при докосването му. Не се отдръпна от него, не понечи да го спре. Беше готова да стои пред него и да му позволява да я опипва от горе до долу, наблюдавана от целия си двор.

Преместих се малко по-напред, за да видя по-добре този мъж, но превръзката покриваше цялото му лице: виждах само гъстата му тъмна коса и яките квадратни рамене. Казах си, че знам кой е.

Той я държеше здраво, сред всичките й дами се разнесе лек, почти невярващ шепот, когато той я улови с една ръка за талията, а с другата проследи линията на деколтето на роклята й, а връхчетата на пръстите му леко докоснаха гърдите й. Бавно, омайващо, той плъзна ръка надолу по предницата на роклята й над бродирания корсаж, покрай колана на талията й, по плътната пола на роклята й отпред, сякаш искаше да помилва символа на нейния пол, защитен от фустите, сякаш искаше да я докосне като блудница. Принцесата все така не го спираше, все така не се отдръпваше от него. Стоеше напълно неподвижна, притисната към този мъж, който бе обвил едната си ръка около кръста й, и я придърпваше към себе си, сякаш тя беше някоя разпусната прислужница, готова да се предложи. Тя не се възпротиви, дори когато той спусна ръка надолу по предницата на роклята й, чак до самия й чатал под фустата, а после плъзна другата си ръка надолу от талията й и обхвана с длан задника й, сякаш тя бе негова собствена жена.

Елизабет издаде лек, тих стон, изви се и се освободи от хватката му, като едва не падна назад сред дамите си.

— Коя беше? Коя беше? — заповтаряха те, облекчени, че се е освободила от прегръдката му.

— Предавам се — каза той. — Не мога да играя някаква глупава игра. Извивките, които докоснах, са част от рая.

Той смъкна превръзката от очите си и аз видях лицето му. Очите му срещнаха очите на Елизабет. Той знаеше отлично коя жена е била в ръцете му, беше разбрал от мига, в който я бе уловил, както беше възнамерявал; както и тя бе пожелала да му позволи. Беше я милвал пред целия двор, беше я обсипвал с ласки като приет любовник, а тя го беше оставила да я гали, сякаш беше блудница. Тя му се усмихна с многозначителната си, страстна усмивка, и той се усмихна в отговор.

Разбира се, мъжът беше негова светлост Робърт Дъдли.

— А ти какво правиш тук, дете? — попита ме той преди вечеря, като се разхождахме на терасата: дамите от малкия двор на Елизабет наблюдаваха разходката ни, докато се преструваха, че не гледат.

— Кралица Мери ме изпрати да поднеса почитанията й на Елизабет.

— Охо, моя малка шпионке, отново ли се върна на работа?

— Да, и то изключително неохотно.

— И какво иска да знае кралицата? — Той замълча за миг. — Нещо за Уилям Пикъринг? За мен?

Поклатих глава:

— Доколкото ми е известно, не.

Лорд Робърт ме придърпа до една каменна пейка. На стената зад мен растяха орлови нокти. Мирисът им беше много сладък. Той посегна и откъсна едно цветче. Венчелистчетата, алени и меденозлатисти, висяха като език на змия. Той докосна леко врата ми с цветчето.

— Е, какво иска кралицата?

— Иска да знае какво е правил тук граф Фериа — казах простичко. — Тук ли е той?

— Замина вчера.

— Какво искаше?

— Донесе съобщение от краля, от самия възлюбен съпруг на кралица Мери. Невярно псе — не е ли именно такъв, този развратен стар испанец?

— Защо казвате това?

— Госпожице-момче, имам съпруга, която не върши нищо в мой интерес, и не проявява любезност към мен, но дори аз не бих ухажвал собствената й сестра под носа й и не бих я позорил, докато е още жива.

Олюлях се на мястото си и хванах ръката му, която още си играеше с цветето.

— Той ухажва Елизабет?

— Обърнал се е към папата да поиска разрешение да се оженят — каза той рязко. — Какво ще кажеш за този испански дворцов етикет? Предполагам, че ако кралицата остане жива, Филип ще поиска анулиране на брака им и ще се ожени за Елизабет. Ако кралицата умре, тогава Елизабет е престолонаследница и още по-тлъста плячка. Той ще я грабне, преди да е изтекла годината.

Погледнах го, лицето ми беше напълно зашеметено от ужас.

— Това не може да бъде — казах, отвратена. — Това е предателство. Това е най-лошото, което би могъл да й причини. Най-лошото на света, което може да й причини.