Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Твоята армия направи точно това, което баща ми искаше от нея. В този смисъл това беше изключително успешна кампания.

— Не направиха нищо! Той ми се оплаква, че не са годни за нищо!

— С това „нищо“ притиснаха французите. Помисли си за това! Французите изгубиха Навара.

— Искам да изправя Дорсет пред военен съд!

— Да, можем да направим това, ако желаеш. Но главното е, че все още имаме армията си, изгубихме само две хиляди души, а баща ми е наш съюзник. Длъжник ни е за тази година. Догодина можеш да се върнеш във Франция, и този път баща ми ще се сражава за нас, а не ние за него.

— Той казва, че ще завладее Гиена заради мен, казва го, сякаш не мога да го направя сам! Говори ми като на слабак с безполезна войска!

— Добре — казвам, за негова изненада. — Да го оставим да завладее Гиена за нас.

— Той иска да му платим.

— Нека платим за това. Какво значение има, щом баща ми е на наша страна, когато тръгваме на война с французите? Ако извоюва Гиена за нас, това е в наша полза; ако не успее, а само отвлече вниманието на французите, когато нахлуем на север от Кале, тогава всичко пак е от полза за нас.

За миг той ме зяпва, замаян. После разбира какво искам да кажа.

— Той ще притисне французите заради нас, докато настъпваме, точно както направихме ние за него?

— Именно.

— Ще го използваме, както той използва нас?

— Да.

Хенри е удивен.

— Баща ти ли те научи как да правиш това — да планираш предварително, сякаш една кампания е шахматна дъска и трябва да движиш пионките по нея?

Поклащам глава:

— Не съзнателно. Но не можеш да живееш с човек като баща ми, без да усвоиш изкуствата на дипломацията. Знаеш ли, че самият Макиавели го нарече съвършеният владетел? Невъзможно е да живееш в двора на баща ми като мен, или да го придружаваш по време на поход, както правех аз, без да разбереш, че прекарва целия си живот в търсене на предимства. Той ме учеше всеки ден, нямаше как да не се уча, само като го наблюдавах. Знам как работи умът му. Знам как мисли един пълководец.

— Но какво те наведе на мисълта за нахлуване във Франция откъм Кале?

— О, скъпи мой, откъде другаде Англия да нахлуе във Франция? Баща ми може да се бие на юг за нас, и ще видим дали може да ни завоюва Гиена. Можеш да си сигурен, не ще го направи, ако е в негов интерес. Пък и докато прави това, французите няма да са в състояние да защитят Нормандия.

Увереността на Хенри стремително се завръща.

— Ще потегля лично — заявява той. — Ще изляза лично на бойното поле. Баща ти няма да може да критикува командването на английската армия, ако аз се заема лично с него.

За миг се поколебавам. Дори играта на война е опасна игра, а докато нямаме наследник, Хенри е невероятно ценен. Без него сигурността на Англия ще бъде застрашена от безброй претенденти. Но никога няма да запазя влиянието си над него, ако го възпирам и ограничавам, както правеше баба му. Хенри ще трябва да опознае природата на войната, и знам, че ще бъде в най-голяма безопасност в една кампания, водена от баща ми, който иска да ме задържи на трона ми също толкова силно, колкото го искам и аз; и ще е далеч по-безопасно да се изправи срещу благородните французи, отколкото срещу кръвожадните шотландци. Освен това имам план, който е тайна. Изпълнението му налага той да е извън страната.

— Да, ще потеглиш — казвам. — И ще имаш най-хубавите доспехи, най-силния кон и най-храбрата гвардия от всички крале, излизали на бойното поле.

— Томас Хауард казва, че би трябвало да изоставим битките срещу Франция, докато не подчиним шотландците.

Поклащам глава.

— Ще се сражаваш във Франция в съюза на тримата крале — уверявам го. — Ще бъде голяма война, такава, която всички ще помнят. Шотландците са маловажна опасност, могат да почакат; в най-лошия случай са дребни погранични грабители. А ако нахлуят в северните ни земи, когато заминеш на война, те са толкова маловажни, че дори аз бих могла да командвам поход срещу тях, докато ти водиш истинската война във Франция.

— Ти? — пита той.

— Защо не? Не сме ли крал и кралица, възкачили се млади на трона, разполагащи с власт? Кой би ни попречил?

— Никой! Няма да позволя да отклонят вниманието ми! — заявява Хенри. — Ще победя във Франция, а ти ще ни защитиш срещу шотландците.

— Ще го направя — обещавам му. Точно това искам.