Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Нито Катерина, нито скептиците в съвета бяха изненадани, когато английската армия се прибра у дома през декември, окаяна и безславна. Лорд Дорсет, загубил надежда, че някога ще получи заповеди и подкрепления от крал Фердинанд, изправен пред бунтуващите се войски — гладни, изтощени и намалели с погубените от болести две хиляди души — се завърна с мъка и опозорен, след като ги беше повел сред слава и блясък.

— Какво може да се е объркало? — Хенри се втурна в покоите на Катерина и отпрати с махване на ръка придворните ѝ дами. Беше почти просълзен от гняв, заради срама на поражението. Не можеше да повярва, че неговата войска, която беше потеглила така храбро, ще се върне у дома разбита. Имаше писма от тъста си, който се оплакваше от поведението на английските съюзници, беше изгубил репутацията си в Испания, беше изгубил репутацията си и пред своя враг Франция. Изтича при Катерина като при единствения човек в света, който би споделил шока и удивлението му. Почти заекваше от потрес, за първи път в царуването му нещо се беше объркало, а той си беше мислил — като малко момче — че за него никога нищо няма да се обърка.

Вземам ръцете му. Очаквах това още от първия миг през лятото, когато се оказа, че няма боен план за английските войски. Още щом пристигнаха, а не бяха разположени на позиции, разбрах, че сме били подведени. Нещо по-лошо — разбрах, че сме били подведени от баща ми.

Не съм глупачка. Познавам баща си като военачалник, познавам го и като човек. Когато не хвърли англичаните в битка в деня, когато пристигнаха, разбрах, че има друг план за тях, и този план беше скрит от нас. Баща ми никога не би оставил добри войници в лагера, за да клюкарстват, да пият и да се поболяват. През по-голямата част от детството си съм придружавала баща си в походи и никога не съм го виждала да остави войниците си да седят бездейно. Той винаги държи хората си в движение, винаги им създава работа и внимава да не се замесват в неприятности. В конюшните на баща ми няма дори един кон с излишна тлъстина по него; към войниците си се отнася точно по същия начин.

Ако англичаните са били оставени да гният в лагера, то е било, защото е имал нужда от тях точно където са били — в лагера. Не го е било грижа, че се поболяват и стават лениви. Това ме накара да погледна отново картата и тогава разбрах какво прави. Използваше ги като противотежест, като пасивно средство за отвличане на вниманието. Четях докладите на нашите командири, когато пристигаха, оплакванията им от безполезното им бездействие, движението им по границата, как забелязвали френската армия и били забелязвани от нея, но не получили заповеди да влязат в сражение; и разбрах, че съм права. Баща ми принуждаваше английските войски да тъпчат на едно място във Фуентерабия, така че французите, разтревожени от наличието на такава войска по фланга си, да разположат армията си в отбрана. Пазейки се от англичаните, те не биха могли да атакуват баща ми, който, сам и необременен, начело на войските си, влезе в незащитеното кралство Навара и така взе онова, което желаеше от толкова отдавна, без разноски или опасност за самия себе си.

— Скъпи мой, твоите войници не бяха опитни и се оказаха недостатъчно добри — казвам на разстроения си млад съпруг. — Никой не оспорва смелостта на англичаните. Никой не може да се усъмни в теб.

— Той казва… — Хенри размахва писмото към мен.

— Няма значение какво пише той — казвам търпеливо. — Трябва да гледаш какво прави.

Поглежда ме с толкова наскърбено изражение, че не мога да се заставя да му обясня как баща ми го е използвал, направил го е на глупак, използвал е армията му, използвал е дори мен, за да завоюва за себе си Навара.

— Баща ми взе заплащането си, преди да си свърши работата, това е всичко — казвам решително. — Сега трябва да го накараме да свърши работата.

— Какво имаш предвид? — Хенри все още е озадачен.

— Да ми прости Господ, че го казвам, но баща ми е майстор в двойните игри. Ако смятаме да сключваме договори с него, ще трябва да се научим да бъдем хитри като него. Той сключи договор с нас и каза, че ще бъде наш партньор във войната срещу Франция, но единственото, което стана, е че му спечелихме Навара, като изпратихме армията си, а после я върнахме у дома.

— Те бяха опозорени. Аз бях опозорен.

Той не може да разбере това, което се опитвам да му кажа.