Филипа Грегъри - Вярната принцеса

По-хубаво от всяко бляскаво дворцово забавление беше да видят как корабите прекосяват крайбрежната ивица и потеглят, тласкани от силен попътен вятър, в слънчев ден; а Хенри и Катерина потеглиха обратно към Уиндзор, изпълнени с увереност, че тяхната войска ще бъде най-силната в християнския свят, че не могат да се провалят.

Катерина се възползва от момента и от въодушевлението на Хенри при вида на корабите, за да го попита дали не мисли, че трябва да построят малки едномачтови кораби, бойни кораби, подсилени с весла. Артур беше разбрал веднага какво има предвид тя с „малки едномачтови кораби“; беше виждал рисунки и беше чел как могат да бъдат разполагани. Хенри никога не беше виждал битка по море, никога не беше виждал едномачтов кораб да се обръща светкавично, без помощта на вятър, и да напада попаднал в безветрие боен кораб. Катерина се опита да му обясни, но Хенри, вдъхновен от вида на флотилията с вдигнати платна, заяви, че иска само платноходи, големи кораби с екипажи от свободни хора, предопределени за слава, а не каторжници.

Целият двор се съгласи с него, а Катерина знаеше, че няма да постигне нищо срещу придворни, които винаги се влияеха от най-последната мода. Тъй като флотилията изглеждаше толкова прекрасна, когато потегли, всички млади мъже искаха да бъдат адмирали като Едуард Хауард, точно както предишното лято всички искаха да бъдат кръстоносци. Не се обсъждаше слабостта на големите платноходи в близък бой — всички искаха да отплават с вдигнати платна. Всички искаха собствени кораби. Хенри прекарваше цели дни с корабостроителите, а Едуард Хауард настояваше за все по-голям и по-голям флот.

Катерина се съгласи, че флотилията е прекрасна, а моряците на Англия са най-чудесните на света, но отбеляза, че би могла да пише до арсенала във Венеция, за да попита каква е цената на един едномачтов платноход с гребла и дали ще го построят по поръчка, или ще се съгласят да изпратят частите и плановете в Англия, за да го сглобят английските корабостроители на английските докове.

— Нямаме нужда от платноходи с гребла — каза Хенри пренебрежително. — Малките едномачтови платноходи са за крайбрежни набези. Ние не сме пирати. Трябват ни големи кораби, които могат да нападат френските кораби по море. Корабът е платформа, от която можеш да предприемеш атака. Колкото по-голяма е платформата, толкова повече войници могат да се съберат на нея. За битка по море е нужен голям кораб.

— Сигурна съм, че си прав — каза тя. — Но не трябва да забравяме другите си врагове. Моретата са една от границите ни и трябва да ги владеем както с големи, така и с малки кораби. Само че другата ни граница също трябва да бъде обезопасена.

— Шотландците ли имаш предвид? Те си взеха поука от папата. Не очаквам да ми създават неприятности.

Тя се усмихна. Никога не изразяваше открито несъгласие с него.

— Несъмнено — каза. — Архиепископът ни осигури кратък отдих. Но догодина, или по-следващата година, ще трябва да тръгнем срещу шотландците.

После Катерина нямаше какво друго да прави, освен да чака. Сякаш всички чакаха. Английската армия беше във Фуентерабия, в очакване испанците да се присъединят към тях за нахлуването им в южна Франция. Лятната горещина настъпваше, докато чакаха нетърпеливо, хранеха се лошо и пиеха като прежаднели безумци. От всички съветници на Хенри единствено Катерина знаеше, че горещината на Испания в средата на лятото може да убие цяла армия, докато войниците не правят нищо, освен да очакват заповеди. Тя криеше страховете си от Хенри и от съветниците, но тайно писа на баща си, питайки го какви са плановете му, и не оставяше на мира посланика му, питайки го какви задачи възнамерява да възложи баща ѝ на английската армия и кога трябва да потегли тя?

Баща ѝ, потеглил в поход със собствената си армия, не отговаряше, а посланикът не знаеше.

Лятото се влачеше бавно; Катерина не писа отново. В един горчив миг, който не призна дори пред себе си, тя разбра, че не беше съюзница на баща си върху шахматната дъска на Европа — осъзна, че не бе нищо повече от пионка в неговия план. Не ѝ беше нужно да пита баща си за стратегията му; щом той знаеше, че английските войници са пристигнали, а не ги използваше, тя отгатна тази стратегия.

В Англия застудя, но в Испания беше още горещо. Най-сетне Фердинанд измисли как да използва съюзниците си, но когато изпрати да ги повикат и нареди да прекарат зимата в поход, те отказаха да се подчинят на призива му. Разбунтуваха се срещу командирите си и настояха да се приберат у дома.