Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Невероятно е, но минават само малко повече от шест часа — макар че един от тези часове ми се струва по-дълъг от ден — а после усещам напор и плъзване, акушерката промърморва тихо: „Хвала на Господа!“, а сетне се разнася висок, гневен плач, почти вик, и аз осъзнавам, че това е нов глас в стаята, гласът на моето бебе.

— Момче, слава на Бога, момче — казва акушерката, Мария ме поглежда и ме вижда сияеща от радост.

— Наистина ли? — питам настойчиво. — Дайте ми да го видя!

Прерязват пъпната връв и ми го подават, все още гол, малката му уста е широко отворена, за да извика, очите му са здраво стиснати в гневна гримаса. Синът на Хенри.

— Моят син — прошепвам.

— Синът на Англия — казва акушерката — Хвала на Бога.

Свеждам лице към топлата му, още лепкава главица. Подушвам го, както котка души котенцата си. „Това е нашето момче“, прошепвам на Артур, който е толкова близо в този миг, че сякаш е почти до мен, гледайки над рамото ми към това мъничко чудо, което обръща глава и бута носле в гърдите ми, със зинала мъничка уста. „О, Артур, любов моя, това е момчето, което обещах, че ще родя за теб и за Англия. Това е нашият син за Англия, и той ще бъде крал.“

Цяла Англия полудя, когато на първи януари хората научиха, че се е родило момче. Всички веднага го нарекоха принц Хенри, друго име не беше възможно. По улиците печаха волове и се напиваха до вцепенение. В страната започнаха да бият църковните камбани, разбиваха църковните запаси от ейл, за да вдигат наздравици за наследника на Тюдорите, момчето, което щеше да опази мира в Англия, което щеше да запази съюза на Англия с Испания, което щеше да закриля Англия от враговете ѝ и което щеше да победи веднъж завинаги шотландците.

Хенри влезе да види сина си, нарушавайки правилата на усамотението при раждане, като ходеше внимателно на пръсти, сякаш стъпките му можеха да разтърсят стаята. Надникна в люлката, почти боейки се да диша близо до спящото момче.

— Толкова е малък — каза той. — Как може да е толкова малък?

— Акушерката казва, че е голям и силен — поправи го Катерина, мигновено впуснала се в защита на бебето си.

— Сигурен съм. Просто ръцете му са толкова… и виж, има нокти на пръстите на ръцете! Истински нокти!

— Има нокти и на пръстите на краката — каза тя. Двамата стояха един до друг и гледаха удивено надолу към съвършенството, което бяха създали заедно. — Има малки пълнички крачета и най-мъничките пръстчета, които можеш да си представиш.

— Покажи ми — каза той.

Тя внимателно изхлузи копринените обувчици, които бебето носеше.

— Ето — каза, с глас, изпълнен с нежност. — Сега трябва да ги сложа обратно, за да не се простуди.

Хенри се наведе над люлката и взе нежно мъничкото краче в голямата си ръка.

— Моят син — изрече той удивено. — Хвала на Бога, имам син.

Лежа на леглото си, както е постановила майката на стария крал в Кралската книга, и приемам уважавани гости. Налага се да крия усмивката си, когато си мисля как майка ми ме е родила по време на поход, в палатка, като някоя войнишка блудница. Но така се правят нещата в Англия, а аз съм английска кралица и това бебе ще бъде крал на Англия.

Никога не съм познавала такава проста радост. Когато задрямвам, се будя със сърце, изпълнено с възторг, още преди да зная защо. После си спомням. Имам син за Англия, за Артур и за Хенри; и се усмихвам и обръщам глава, и онзи, който се намира близо до леглото ми точно в този миг, отговаря на въпроса, преди да съм го задала: „Да, синът ви е добре, ваша светлост.“

Хенри е изцяло погълнат от грижите за сина ни. Влиза и излиза да ме види по двайсет пъти на ден с въпроси и с новини за нещата, които е уредил. Назначил е домакинство от не по-малко от четирийсет души за това мъничко бебе, и вече е избрал стаите в двореца Уестминстър, където ще се събират съветниците му, когато стане млад мъж. Усмихвам се и не казвам нищо. Хенри планира най-пищното кръщение, виждано някога в Англия, нищо не е твърде добро за този Хенри, който ще бъде Хенри Девети. Понякога, когато седя на леглото си, уж за да пиша писма, рисувам неговия монограм. Хенри IX: моят син, кралят на Англия.

Традиционният избор на наставници във вярата и застъпници пред Бога за новороденото е направен много внимателно: Маргарита Австрийска, дъщеря на император, и френският крал Луи XII. Следователно той, този малък Тюдор, вече работи, за да пропъди подозрителността на французите срещу нас, да укрепи съюза ни с фамилията Хабсбург. Когато ми го донасят и слагам пръста си в дланта на мъничката му ръка, пръстите му се свиват, сякаш за да я стиснат. Сякаш иска да хване ръката ми. Сякаш би могъл да отвърне на обичта ми. Лежа тихо, наблюдавайки го как спи, притиснала пръст към малката му длан, покрила с другата си ръка нежната му главица, където чувствам равномерното туптене на пулса.