Филипа Грегъри - Вярната принцеса

Лейди Маргарет се изправя и ме поглежда прямо; сивите ѝ очи са искрени както винаги.

— Всичко това може и да е вярно; но мисля, че не можете да направите нищо, за да го предотвратите.

— Знам — казвам мрачно.

— Имам добри новини за теб — каза Катерина на Хенри. Бяха разтворили широко прозорците на спалнята ѝ, за да пуснат вътре по-хладния нощен въздух. Беше топла нощ в края на май, и поне веднъж Хенри беше предпочел да си легне рано.

— Кажи ми някакви добри новини — каза той. — Конят ми окуця днес, и не мога да го яздя утре. С радост бих чул някоя добра новина.

— Мисля, че очаквам дете.

Той подскочи в леглото.

— Наистина ли?

— Така мисля — каза тя с усмивка.

— Хвала на Бога! Наистина ли?

— Всъщност сигурна съм.

— Слава на Бога. Ще замина за Уолсингам в минутата, когато родиш нашия син. Ще вървя на колене до Уолсингам! Ще пълзя по пътя! Ще нося чисто бели дрехи. Ще даря перли на Светата Дева.

— Небесната повелителка наистина бе милостива към нас.

— И сега всички ще разберат колко съм надарен с мъжка сила! Излизаш от усамотението си в първата седмица на май, а до края на месеца вече си бременна. Това ще им покаже! Това ще им докаже, че съм съпруг на място.

— Наистина ще им докаже — каза тя спокойно.

— Не е ли твърде рано да си сигурна?

— Пропуснах месечния си цикъл и ми прилошава сутрин. Казаха ми, че това е сигурен признак.

— И ти си сигурна? — Той не бе достатъчно тактичен да облече нетърпението си в изискани думи. — Този път си сигурна? Знаеш, че не може да има грешка?

Тя кимна:

— Сигурна съм. Имам всички признаци.

— Хвала на Бога. Знаех, че ще дойде. Знаех, че един брак, желан от небесата, ще бъде благословен.

Катерина кимна. С усмивка.

— По време на пътуването на двора ще се придвижваме бавно, няма да ловуваш. Част от пътя ще изминем с лодки, с баржи.

— Мисля, че няма да пътувам изобщо, ако позволиш — каза тя. — Искам да си стоя спокойно на едно място това лято, не искам да пътувам дори в носилка.

— Е, добре, аз ще замина на обиколката с двора, а после ще се прибера у дома при теб — каза той. — А какво празненство ще устроим само, когато се роди бебето ни! Кога ще бъде?

— След Коледа — каза Катерина. — По Нова година.

Трябваше да стана гадателка — толкова точна се оказах с предсказанието си, дори без мавърско сметало. Празнуваме Коледа в Ричмънд и дворът ликува, заради моето щастие. Бебето в утробата ми е едро, и рита толкова силно, че когато Хенри положи длан върху тялото ми, чувства как малката петичка блъска ръката му. Няма съмнение, че той е жив и силен, и неговата жизненост носи радост на целия двор. Когато седя по време на съвета, понякога трепвам при странното усещане от движението му в мен, от начина, по който тялото му се притиска в моето, и някои от старите съветници се смеят — след като са виждали собствените си съпруги в същото състояние — от радост, че най-сетне ще има наследник за Англия и Испания.

Моля се, но не очаквам задължително да е момче. Дете за Англия, дете за Артур — това е всичко, което искам. Ако това е желаната от него дъщеря, ще я нарека Мери, както помоли той.

Желанието на Хенри за син и любовта му към мен най-сетне го направиха по-сериозен и внимателен. Той се грижи за мен така, както не го е правил никога преди. Мисля, че пораства, себичното момче най-после се превръща в добър мъж, и страхът, който ме преследваше след историята с онова момиче Стафорд, намалява. Може би той ще си взема любовници, както правят винаги кралете, но може би ще устоява да не се влюбва в тях и да не дава лекомислените обещания, които може да даде един мъж, но не и един крал. Може би ще придобие благоразумието, което, изглежда, толкова много мъже усвояват: да се наслаждават на някоя нова жена, но в сърцата си да остават верни на съпругата си. Със сигурност, ако продължи да бъде така благодушен, от него ще излезе добър баща. Представям си го как учи сина ни да язди, да ловува, да участва в турнири. Никое момче не би могло да има баща, който да го запознае по-добре със спортуването и развлеченията, отколкото един син на Хенри. Дори Артур не би бил по-забавен и приветлив баща. Образованието на нашия син, уменията му в дворцовия живот, възпитанието му като християнин, обучението му като владетел — това са нещата, на които ще го науча аз. Той ще усвои куража на майка ми и уменията на баща ми, а от мен — мисля, че аз мога да го науча на постоянство и решителност. Това са моите таланти сега.