Филипа Грегъри - Вярната принцеса

— Да — казва тя. Поколебава се. Някаква нотка в гласа ѝ ме предупреждава, че има и друго, и че не е сигурна, че е редно да го казва.

— Какво има, Маргарет? — питам. — Познавам ви достатъчно добре, за да знам, че има още нещо.

— Става дума за нещо, което Елизабет каза на едно от момичетата, преди да замине — казва тя.

— О?

— Елизабет казва, че според сестра ѝ това не било незначително любовно увлечение, което ще продължи, докато сте в усамотение, а после ще бъде забравена.

— Какво друго би могло да бъде?

— Тя смяташе, че сестра ѝ има амбиции.

— Амбиции за какво?

— Мислела, че може да омае краля и да го задържи.

— За един сезон — казвам пренебрежително.

— Не, за по-дълго — казва тя. — Говорил за любов. Той е романтичен млад мъж. Говорил как ще бъде неин до смъртта — тя вижда изражението ми и млъква рязко. — Простете ми, не биваше да казвам тези неща.

Представям си как Ан Стафорд извиква от болка и му казва, че е била девица, истинска девица, че изпитва твърде силна болка, за да продължи. Че той е първият ѝ любовник, единственият ѝ любовник. Знам колко много би му харесало това.

Спирам коня си отново: той хапе юздечката.

— Какво имате предвид с това, че е амбициозна?

— Според мен е смятала, че предвид положението на семейството ѝ и симпатията, породила се между нея и краля, може да стане първа господарка на английския кралски двор.

Примигвам.

— Ами аз?

— Според мен е смятала, че с течение на времето, той може да се обърне от вас към нея. Мисля, че се е надявала да ви замести като негова любима.

Кимвам.

— И, предполагам, е смятала, че ако умра, раждайки детето му, тя ще анулира неконсумирания си брак и ще се омъжи за него?

— Това вероятно е самият връх на амбицията ѝ — казва лейди Маргарет. — И по-странни неща са се случвали. Елизабет Удвил се възкачи на трона на Англия само благодарение на външността си.

— Ан Стафорд беше моя придворна дама — казвам. — Избрах я за тази чест пред много други. Какво да кажем за нейния дълг към мен? А приятелството ѝ с мен? Изобщо ли не е помислила за мен? Ако ми беше служила в Испания, щяхме да живеем денонощно заедно… — млъквам насред изречението; няма как да обясня колко защитени и колко привързани бяхме една към друга в харема на една жена, която винаги е живяла нащрек за погледите на мъжете.

Лейди Маргарет поклаща глава.

— Жените винаги си съперничат — казва тя простичко. — Но досега всички мислеха, че кралят може да вижда само вас. Сега всички научиха, че не е точно така. Сега в страната няма хубаво момиче, което да не си мисли, че короната е свободна и може лесно да бъде взета.

— Тази корона все още е моя — изтъквам.

— Но момичетата все пак се надяват на нея — казва тя. — Така върви светът.

— Ще трябва да изчакат до смъртта ми — казвам студено. — Това чакане може да се окаже дълго дори за най-амбициозното момиче.

Лейди Маргарет кимва. Посочвам зад гърба си и тя поглежда назад. Придворните дами са се разпръснали сред ловците и придворните, яздят, смеят се и флиртуват. От едната страна на Хенри стои принцеса Мери, а от другата — една от придворните ѝ дами. Тя е новодошла в двора, млада и хубава. Девица, без съмнение, още една хубава девица.

— А коя от тези ще е следващата? — питам горчиво. — Следващия път, когато трябва да се оттегля в очакване на раждане, и не мога да ги следя като разгневен ястреб? Някое момиче от семейство Пърси ли ще бъде? Или някоя Сиймор? Или Хауард? Или някоя от семейство Невил? Кое ще е следващото момиче, което ще се добере до краля и ще се опита с чара си да си проправи път до леглото му и да заеме мястото ми?

— Някои от вашите дами ви обичат много — казва тя.

— А някои от тях са готови да използват положението си при мен, за да се доближат до краля — казвам. — Сега, след като видяха една от тях да го прави, те ще чакат шанса си. Ще знаят, че най-лесният път до краля е да влязат в покоите ми, да се преструват на мои приятелки, да предлагат да ми служат. Някоя от тях първо ще ми засвидетелства престорено приятелство и лоялност, а през цялото време ще е нащрек за шанса си. Мога да съм сигурна, че някоя ще го направи, но не мога да знам коя е.

Лейди Маргарет се навежда напред с мрачно лице и гали коня си по шията.

— Да — съгласява се тя.

— И една от тях, една от многото, ще се окаже достатъчно хитра да завърти главата на краля — казвам горчиво. — Той е млад и суетен, и лесно може да бъде подведен. Рано или късно някоя от тях ще го настрои срещу мен и ще поиска мястото ми.