Колийн Маккълоу - Цезар

— О, това вече е новина!

— И аз така мисля. — Бибул се усмихна самодоволно. — Ако успеем да го блокираме в Брундизиум, можеш ли да си представиш как ще приемат местните мисълта за изхранването на дванайсет легиона цяла зима? След като Гай Касий пресече източниците му на зърно, Цезар ще се сблъска със сериозни проблеми в изхранването на цивилното население. Освен това Африка също е в наши ръце, не забравяй.

— Така е. — Помпей отново се навъси. — Щях да съм много по-доволен, ако бях получил онези два сирийски легиона от Метел Сципион, преди да напусна Тесалоника. Ще имам нужда от тях, ако Цезар все пак успее да се прехвърли. Осем от легионите му са съставени от опитни войници.

— Какво попречи на сирийските легиони да пристигнат?

— Според последното писмо на Сципион, има проблеми в преминаването на Аманус. Скенитските араби са заели проходите и го принуждават да проправя всяка стъпка от пътя си с бой. Е, ти познаваш Аманус, водил си битки там.

Бибул се намръщи:

— Значи му остава да извърви целия път през Анатолия до Хелеспонт. Съмнявам се да го видим преди пролетта.

— Да се надяваме тогава, че няма да видим и Цезар.

Напразни надежди. В началото на януари Помпей още прехвърляше войските си през Кандавия, през планините на север от Охридското езеро, когато Луций Вибулий Руф пристигна при него.

— Какво правиш тук? — удиви се Помпей. — Мислехме, че си в Близка Испания!

— Аз съм първият пример за човек, който, след като е бил помилван от Цезар при Корфиниум, му се е противопоставил отново. Той ме плени при Илерда и ме държа там.

Помпей пребледня.

— Искаш да кажеш…

— Да, Цезар натовари четири легиона в корабите си и отплава от Брундизиум в деня преди ноните. — Вибулий се усмихна мрачно. — Никой не му се противопостави и той акостира при Палесте.

— Палесте ли?

— Между Орикум и Коркира. Първото, което предприе, беше да ме прати при Бибул в Коркира, за да го уведомя, че е пропуснал възможността. И да го попитам къде се намираш. Идвам в качеството на посланик на Цезар диктатора.

— О, богове, колко е самоуверен! Четири легиона ли? Това ли е всичко?

— Да.

— Какво ти каза да ми предадеш?

— Че не иска да се пролива повече римска кръв. Че сега време да се обсъдят условията за мир. И двете страни разполагали с равни сили, но още не били ангажирани в бойни действия.

— С равни сили — изрече бавно Помпей. — Четири легиона!

— Това са думите му, Велики.

— А условията му?

— Двамата да се явите пред сената и народа на Рим, за да ги обсъдите. Разбира се, след като и двамата разпуснете войските си. Това трябва да стане три дни след като се върна при него.

— Сенатът и народът на Рим. Неговият сенат. Неговият народ — процеди през зъби Помпей. — Той е избран за първи консул, вече не е диктатор. Всички в Рим и Италия му се възхищават. Наистина той не е Сула.

— Да, управлява честно, без непопулярни мерки. О, голям хитрец е! И всички онези глупаци в Рим и Италия се хващат в клопката му.

— Е, Вибулий, той е героят на деня. Преди десет години такъв бях аз. Народът променя предпочитанията. Преди десет години аз бях пиценското чудо. Сега той е патрицианският принц. — Изражението на Помпей се промени. — Кажи ми, кого остави главнокомандващ в Брундизиум?

— Марк Антоний и Квинт Фуфий Кален.

— Значи в Епир няма конница.

— Много малко. Два-три ескадрона гали.

— Сигурно ще се насочи към Дирахиум.

— Несъмнено.

— Значи е време да събирам легатите си и да поведа войската. Трябва да го преваря, преди да стигне Дирахиум, иначе ще установи контрол върху лагера ми и пътищата към града.

Вибулий прие това за знак, че е свободен, и стана.

— Какво да кажа на Цезар?

— Нека чака! Стой тук и помагай.

Помпей превари Цезар в Дирахиум, но не съвсем.

На западното си крайбрежие Гърция, Епир и Македония нямаха ясно определени граници. За южен предел на Епир се приемаше северният бряг на Коринтския залив, но това включваше също така и гръцката Акарнания. На север пък този район изобщо нямаше ясна граница. За римляните Игнациевият път, минаващ от Хелеспонт до Адриатика в продължение на почти хиляда и сто километра, лежеше изцяло в Македония. На трийсетина километра от западното крайбрежие той се разклоняваше на юг и на север. Северният му клон завършваше в Дирахиум, а южният — в Аполония. Затова много римски пълководци смятаха двата града за част от Македония, не от Епир.