Колийн Маккълоу - Цезар

Светлината, проникваща през отворите в стената, бе достатъчна, за да забележи, че лицето й е невероятно грозно — само младостта му придаваше малко по-поносим вид. Имаше големи очи, вероятно зеленикавожълтеникави или светлокафяви. Устните й бяха сочни, но презрително стиснати. И нос, който можеше да съперничи на този на Катон, огромен и гърбав като на евреин. Трудно се забелязваха някакви македонски черти в тази жена — бе типичен източен образ.

— И за нас е голяма чест да те посрещнем, Гней Помпей — продължи тя напевно, на перфектен атински гръцки. — Съжаляваме, че не можем да говорим латински, но никога не сме имали възможност да го научим. Какво можем да сторим за вас?

— Предполагам, че дори в този далечен край на Нашето море, велика царице, вие сте чули, че Рим е в гражданска война. Моят баща, който носи прозвището Велик, бе принуден да избяга от Италия заедно със законното римско правителство. В момента са в Тесалоника и се готвят за ответен удар срещу предателя Гай Юлий Цезар.

— Знаем това, Гней Помпей. Нашите най-искрени съчувствия.

— Благодаря — отвърна Гней Помпей с присъщата и за баща му липса на такт, — ала това не е достатъчно. Дошъл съм за материална подкрепа, не за съболезнования.

— Логично. Пътят до Александрия е твърде дълъг, за да идваш за едните съчувствия. Ние дочухме, че си дошъл да молиш за… ъ… материална подкрепа. Каква по-точно?

— Имам нужда от флота, състояща се най-малко от десет превъзходни кораба, шейсет добри плавателни съда, достатъчно моряци и гребци, за да ги управляват, и пълни трюмове с жито и други хранителни продукти.

Невръстният цар се размърда на трона си, обърна глава, също окичена с диадема, и погледна главния шамбелан и слабия, женствен мъж до него. Сестра му, а също така и негова съпруга (какво безобразно кръвосмешение се извършваше в тези източни монархии!), веднага реагира, както би реагирала и всяка римлянка в подобна ситуация. Удари го през кокалчетата със скиптъра си от злато и слонова кост толкова силно, че момчето извика от болка. Отново обърна красивото си, нацупено лице напред и примигна, за да отпъди сълзите.

— За нас тази молба за материална помощ е голяма чест, Помпей. Ще имаш всички кораби, от които се нуждаеш. На пристана в Циботус чакат десет превъзходни квинквереми, предназначени за превозването на много артилерия, снабдени с най-добрите дъбови тарани и изключително маневрени. Екипажите им са отлично обучени. Ще ти отпуснем и шейсет големи, стабилни товарни кораба от нашата лична флота. Всички плавателни съдове на Египет са наша собственост, както военните, така и търговските, макар че нямаме власт над всички търговски кораби в Александрия.

Царицата замълча за миг; изглеждаше изключително сериозна и изключително грозна.

— Не можем обаче да ти отпуснем нито жито, нито други хранителни продукти, Гней Помпей. Египет гладува. Нивото на реката предвещава лоша реколта; нищо не расте. Нямаме достатъчно храна да изхраним собствения си народ, особено жителите на Александрия.

Гней Помпей, който приличаше много на баща си, с изключение на това, че късата му коса бе по-тъмноруса, поклати глава и повиши глас:

— Това не стига! Искам зърно и храна! Няма да приема отрицателен отговор!

— Ние нямаме зърно, Гней Помпей. Нямаме храна. Нямаме възможност да ви обслужим, както вече обясних.

— Всъщност — заяви спокойно той, — нямате никакъв избор. Съжалявам, ако народът ви гладува, но това не е мой проблем. Квинт Цецилий Метел Пий Сципион Назика, управителят, все още е в Сирия и има предостатъчно римска войска, за да нахлуе на юг и да смачка Египет като гнида. Ти си достатъчно голяма, за да си спомниш идването на Авъл Габиний и какво се случи тогава. Достатъчно е само да изпратя нарежданията си в Сирия и земята ти ще бъде окупирана. И дори не си помисляй да ми сториш онова, което направи със синовете на Бибул! Аз съм син на Великия. Само косъм да падне от главата ми или от тази на някой от подчинените ми, и ще умреш по твърде мъчителен начин. В много отношения окупирането на Египет ще бъда най-доброто решение за баща ми и правителството в изгнание. Египет ще стане римска провинция и всичките му блага ще отиват директно за Рим. Помисли си пак царице Клеопатра. Ще се върна утре да чуя решението ти.

Ликторите се извъртяха и излязоха с каменни лица, Гней Помпей ги последва.

— Каква наглост! — възкликна Теодот и плесна с ръце. — Не мога да повярвам, че може да има такова нахалство!