Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните

Но в Атина Сула беше изритан на бърза ръка — Емилий беше твърде важна клечка, за да позволи някакво петно да засегне мъжкото му достойнство. Римляните винаги са презирали хомосексуализма, за разлика от гърците, които го считат за най-висша форма на любов. Така че онова, което един само би търсил как да скрие, друг би направил всичко възможно да покаже пред околните, ако ще и единствено за да ги смае. Но в случая със Сула не се получи очакваното. Той бързо откри, че страхът от разобличаването не само внася повече привкус на цялата работа, но е и причина за щедрост, далеч по-голяма от тази, на която е способен един грък, свикнал да получава всичко наготово и безплатно — дори когато става дума за такава превъзходна стока като Сула. Така че за него се стори най-подходящо просто да изнуди Емилий да му плати пътя обратно до Рим и да напусне Атина завинаги.

Разбира се, с възмъжаването всичко се беше променило. Щом брадата му започна да расте толкова бързо, че трябваше да я бръсне всеки ден, а гърдите му се покриха със златисточервеникави косми, мъжете престанаха да се интересуват много-много от него, а с това изчезна и щедростта им. Но Сула скоро откри, че жените са далеч по-глупави и вечните им копнежи по нещо, което той е способен да им даде, ги прави твърде лесни за използване. В детството си той не беше общувал кой знае колко с жени, защото майка му бе умряла още преди да е оставила у него някакви спомени, които да тачи, а баща му, като всеки обеднял пияница, го беше малко грижа за съдбата на наследниците му. Сула имаше сестра, Корнелия Сула, която беше две години по-голяма от него. Понеже по нищо не отстъпваше на красивия си брат, тя беше съумяла да се омъжи за един доста богат провинциалист от Пиценум, Луций Ноний, и беше заминала с него на север, за да се радва на лукса, с който забутаната провинция можеше да я обгради. Така шестнадесетгодишният Сула остана да се грижи сам за баща си, което съвсем естествено си каза своето по отношение хигиената, която двамата спазваха, и изобщо начина им на живот.

И изведнъж, когато вече беше навършил двадесет и четири, баща му се ожени повторно. Това в никакъв случай не можеше да се нарече събитието на годината, но за младежа, който от години измисляше всевъзможни начини да плаща пиянските дългове на родителя си, промяната беше неочаквана възможност да поотдъхне. Защото новата жена на баща му (казваше се Клитумна и произхождаше от някакво село в Умбрия) беше вдовица на много богат търговец, която беше имала предвидливостта да унищожи завещанието на покойния си съпруг и като омъжи единствената му дъщеря за някакъв търговец на зехтин от Калабрия, да прибере цялото наследство.

Какво толкова беше открила Клитумна у деградиралия напълно Сула Старши, дори собственият му син не можеше да проумее. Но ето, че Клитумна го покани и него в удобния си дом на Палатинския хълм и едва ли не от първата нощ скочи от леглото на съпруга си в това на доведения си син. Но младият Сула установи, че в него все още не е изтляла последната искрица на лоялност и уважение към баща му, затова се отърва възможно най-тактично от мащехата си и незабавно напусна дома й.

Беше спестил съвсем малко и едва успя да си намери две стаички в една „инсула“ на Есквилинския хълм, близо до Агера, за които му искаха три хиляди сестерции годишно: за повече нямаше възможности. Така разполагаше със самостоятелна стая и с още едно помещение, което служеше едновременно за кухня и за спалня на слугата му. Освен него Сула използваше и услугите на една девойка, която живееше два етажа над него и която срещу различно възнаграждение всички обитатели на полусрутената сграда намираха за какво да наемат. Веднъж в седмицата тя взимаше мръсните му дрехи и се запътваше към края на улицата, където сред гъсто застроения квартал се оформяше нещо като площадче. Там имаше малко светилище, каквито често могат да се видят по кръстопътищата, нещо като място за среща на всички събратя скитници, в чийто двор имаше малък шадраван. Представляваше скромно по размери каменно басейнче, над което гордо се пъчеше грозната фигура на сатира Силен, из чиято широко отворена уста щедро се изливаше вода — за спомен и слава на цензора Катон, който, произхождайки от низините, се беше оказал човек на място и бе сторил доста добрини на своя град. Служейки си с лакти, за да се добере до чешмата, девойката хвърляше туниките на Сула върху гладките камъни, хвърляше им порядъчен пердах с бухалката си, след което заедно с другите перачки изстискваше до капка прането (като, разбира се, и тя от своя страна им помагаше), сгъваше го възможно най-прилежно и го занасяше обратно на собственика му. Заплащането беше проста работа — един сеанс в леглото и ни чул, ни видял, особено пред киселия дъртак, който живееше с нея.