Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните

Рим беше пълен с мъже, носещи фамилията Корнелий. Но повечето бяха наричани така не за друго, а защото дядовците, прадядовците им или още по-далечните им предци, независимо от това, дали са били свободни или роби, са служили при някой патриций от рода Корнелий. Когато в чест на нечия сватба, раждане или смърт същият този патриций Корнелий ги освободеше от задълженията им към него, или когато въпросният предшественик успееше да заплати със спестеното през годините цената на своята свобода, тогава той отнасяше със себе си и името на своя някогашен господар. Всички, които се зовяха Корнелий, всъщност не бяха нищо повече от клиенти на някой от патрициите с това име, които не можеха да не отдадат дължимото на онзи, който им беше дарил свободата и правото да се наричат граждани.

Като се изключат Клитумна и Никополис, всички, които се сблъскваха с Луций Корнелий Сула, смятаха, че и той е син, внук или по-далечен наследник на бивш слуга или роб на Корнелиите; а ако се съдеше по косите и очите му, които повече подхождаха на някой варварин, потеклото му по-скоро би се оказало робско. В крайна сметка имаше патриции, които се казваха Корнелий Сципион, Корнелий Лентул или Корнелий Мерула, но чувал ли беше някой за патриций с името Корнелий Сула? Изобщо какво означаваше това „Сула“!

Истината обаче беше, че Луций Корнелий Сула, който беше записан от цензорите в списъците на безимотните, на тъй наречените capite censi, защото беше един от многото жители на Рим, които не притежаваха никаква поземлена собственост, всъщност беше по произход истински патриций, син на патриций, внук на патриций… Родът му водеше своето начало още от далечните години, когато Рим не е бил основан. Ако зависеше единствено от кръвта в жилите му, то той спокойно би могъл да заеме своето място сред силните на деня, политическата му кариера рано или късно би го извела на върха на йерархическата стълба. Защото на човек като него консулството би прилягало много повече, отколкото на всеки друг.

Но неговата трагедия беше именно в това, че не притежаваше нищо. След като веднъж завинаги родът им бе изгубил поземлените си владения, баща му се беше показал напълно неспособен да възстанови поне част от стойността им в пари, лишавайки сина си от възможността да се причисли към последната от петте икономически състоятелни класи; единственото, което Сула дължеше на баща си, бе, че поне се радваше на римско гражданство. Но за бедния Луций Корнелий нямаше пурпурна ивица върху туниката, нито тънка, нито широка, нито конническа, нито сенаторска. Когато се представеше като член от триба Корнелия, всички около него се присмиваха на глупавото му чувство за хумор. Защото, ако наистина прародителят му е бил освобожденец на някого от Корнелиите, то мястото му беше или в триба Есквилина, или в триба Сатурана. В триба Корнелия влизат изключително земевладелци и в нея няма място за голтаци.

На тридесет години Сула би трябвало да заеме полагащото му се място в Сената — като избран от народа и одобрен от цензорите квестор, или просто по право, заради патрицианския си произход.

Вместо това той продължаваше да е играчка на две вулгарни жени, които ревниво го пазеха от света наоколо. Нямаше дори и най-слаба надежда, че някой ден ще разполага с достатъчно състояние, за да се възползва от правата, които му носеше благородният произход. Следващата година щеше да е цензорска — ох, да беше възможно да се представи пред цензорския трибунал на Форум Романум и да представи доказателство, че владенията му осигуряват един милион сестерции годишен доход! Това беше необходимият минимум, за да бъдеш приет в сенаторското съсловие. Или поне четиристотин хиляди сестерции, за да го обявят за конник. Уви, тъжната действителност беше, че всъщност Сула не притежаваше абсолютно нищо, годишният му доход никога не беше надвишавал десет хиляди сестерции, а дори в последните години се издържаше единствено от някакви си жени. За един римлянин, ако не притежава поне един роб, означава да е изпаднал в крайна нищета. Сула на няколко пъти през живота си беше изпадал в това унизително за всеки гражданин положение — той, патрицият Корнелий.

През онези две години, когато живееше отделно от баща си и новата му съпруга в двете стаички близо до Агера на Есквилинския хълм, той се беше принудил да си търси работа на римското пристанище, под Дървения мост, където се превиваше под тежестта на амфорите с вино или празните делви за зърно, само и само да задържи единствения си роб, който му служеше за доказателство пред целия свят, че не е стигнал до просешка тояга. Защото с възрастта растеше и честолюбието му и му ставаше все по-болезнено да осъзнава унизителното си положение. Именно от гордост така и не се опита да си намери постоянна и доходна работа — да се научи на някой занаят, да се хване като писар, счетоводител или преписвач на ръкописи за някое издателство или библиотека. Когато човек работи по доковете или по пазарищата, никой не го пита за нищо; но получи ли някоя сериозна служба, то мигновено ще се превърне в обект на внимание за всички около себе си, от което Сула най-много се страхуваше. Той нямаше достатъчно средства дори да се запише в армията. Потеклото му изискваше да води легионите в сражение, а той през живота си не бе държал меч, не бе яздил кон, не бе мятал копие дори на учебните площадки край Вила Публика на Марсово поле. Той, патрицият Корнелий.