Колийн Маккълоу - Пръв сред римляните

Тогава именно Сула се запозна с Никополис. На родния й гръцки това означаваше Град на победата и тъкмо като такава я възприе и той. Беше вдовица, достатъчно добре материално и влюбена в него до полуда. Единствената неприятност се състоеше в това, че ако тя подплатяваше страстта си, задоволявайки и най-налудничавите му прищевки, то настояваше всичко да й е под контрол и никога не й минаваше през ум да го остави с пари в себе си. Все едно имаше мащехата си пред себе си, мислеше си той и това никак не го въодушевяваше. Жените бяха глупачки, но умни глупачки. Или просто той беше твърде прозрачен, за да крие нещо от тях.

Две години след като се беше изселил от прекрасния дом на Клитумна, баща му умря — дългогодишното пиянство го бе оставило без черен дроб. Ако той беше цената, която Клитумна бе решила да заплати, за да има някога сина му, то хитрината й най-после успя: особено когато Сула откри, че мащехата му няма нищо против да споделя услугите му — и леглото си — с Никополис Гъркинята. Тримата заживяха в чудесни отношения заедно в къщата на Палатинския хълм и единствено от време на време в повод за дрязги се превръщаше слабостта на Сула към малките момченца. Той винаги се опитваше да убеди двете жени, че тази му слабост не заслужава особено внимание; нито изпитваше копнеж по невинността, нямаше желание да се шляе по Марсовото поле, за да прелъстява сенаторските синове, прекарващи времето си да размахват дървени мечове и да яздят дебели възглавници, оседлани като истински коне. Не, Сула се увличаше по онези малки продажници, истинските, закоравели професионалисти, за които нямаше тайни в бранша; истината бе, че те му напомняха за времето, когато той самият беше като тях.

Но тъй като жените му ненавиждаха мъжките му проститутки, а пък и той въпреки сексуалните си желания можеше да се нарече истински мъж, Сула възпираше своевременно страстите си или ако това му се стореше непосилно, в името на домашния мир, отиваше да ги задоволява по-далеч от погледа на Клитумна и Никополис. И така до новогодишната вечер, до последните дни от консулството на Публий Корнелий Сципион Назика и Луций Калпурний Бестия, до последните часове преди встъпването в длъжност на новите консули Марк Минуций Руф и Спурий Постумий Албин. Отсега нататък, ако зависеше от Клитумна и Никополис, щяха да я наричат Вечерта на Метробий.

И тримата обожаваха театъра, но не претенциозните гръцки глупости на Софокъл, Есхил и Еврипид, с техните маски, задгробни гласове и бомбастични стихове, от които кажи-речи нищо не се разбира. Не, обичаха комедията — искрящия латински хумор на Плавт, Невий или Теренций, а още повече простата, открита, направо идиотска пантомима, в която един до друг играят разсъблечената проститутка, непохватният шут, майсторът на оглушителните пръдни; в която шегите се изказват единствено с езика на жестовете, но затова пък са далеч по-смешни от всякакъв словесен каламбур; в която насред до болка познатата сценка се появява нещо ново, неочаквано, нещо истински изненадващо. Например маргаритки, забити в нечий прелъстителен задник или пък някой уж благопристоен свекър, който взема циците на снаха си за зрели пъпеши. Едно помръдване на пръста би могло да бъде по-красноречиво от хиляда думи; едно прелюбодеяние забавно, един истински бог — мъртво пиян; за всемогъщия Мим няма нищо свято.

Тримата бяха приятели с всеки комедиен актьор в Рим и никога не вдигаха празненство, без да са поканили на него поне няколко от „големите имена“. Ако зависеше от тях, трагедията отдавна да е била забранена — за тях тя просто не съществуваше като жанр — тъй както не съществуваше за всеки истински римлянин, който обича най-много смеха.

И така за празненството по случай Новата година у Клитумна бяха поканени между другите Сцилакс, Астера, Мило, Педокъл, Дафне и Марсий. Естествено всеки щеше да бъде костюмиран; Клитумна обожаваше да се маскира, също както и Никополис, а Сула изпитваше някаква скрита наслада да приема ролята на някой женски персонаж, и то по такъв начин, че страничният наблюдател да оцени по достойнство иронията, с която един добре запознат с женската същност мъж си позволява да я осмива.

Затова сега той си беше избрал ролята на Горгоната Медуза, без да забрави да сложи венец от живи змийчета, които хвърляха в ужас всички в залата всеки път, щом той доближеше някого и уж случайно тръснеше глава. Беше облечен в роба от ефирна коприна, която позволяваше на любопитните добре да разгледат най-голямата змия между краката му. Мащехата се беше превърнала в човекоподобна маймуна, сиреч беше се облякла в костюм от гъста козина, беше си боядисала голия задник в синьо и през цялото време подскачаше и се чешеше къде ли не. Никополис, която беше по природа далеч по-красива и надарена от Клитумна, бе предпочела далеч по-баналната роля на горската богиня Диана, за да изложи на показ дългите си, стройни крака и прекрасния си бюст, без да забравя да подтичва игриво на фона на музиката (за целта свиреше цял оркестър от флейти, гайди, звънци, лири, тъпани и какво ли още не), за да се чуе как тракат стреличките в малкия й колчан.